Тази седмица е странна.. Откъм много неща, откъм събитията, спомените и идеите, които носи. 3 години от края на нещо, 3 месеца от края на друго.. 1 година от рождението на Хороводец , 27 години от рождението на брат ми. Това малко ми напомня на тематиката на филма "Четири сватби и едно погребение" - независимо от нашите си лични драми, от нашите си лични преживявания, нещата продължават да следват естествения си ход и посока. И в нашите сили е само да вземем това, което ни се дава. Да не се отказваме, да не спираме да се борим. И въпреки събитията и нещата, които ни поднася Животът - да продължаваме напред с вдигната глава. Да взимаме всеки един момент на щастие и радост, който срещаме. Да се радваме на живота, да се усмихваме: въпреки тъжните моменти, въпреки загубените мигове, въпреки липсващите хора. Защото утрото ще продължава да настъпва. Въпреки и независимо от всичко около нас самите. И нашето присъствие Тук продължава да бъде само една малка брънка от цялата