Мразя да взимам важни решения. Мразя да съм в ситуация, в която трябва да избера нещо - и нито един от вариантите да не води до нещо добро. Пробвах с отлагането, ама действа само до определено време, след това зацикляш и проблемът си се появява епизодично да ти отрови животеца. Опцията да поплача на нечие рамо също отпада, нито биха ме разбрали, нито биха ми съчувствали, нито биха ми предложили реално решение, което да върши работа. В момента точно споделям май сама със себе си, дано поне така избистря главата си за някаква новоизникнала възможност. Която не съм измислила за месеци наред.