Сякаш всяко нещо има нужда от един мъничък елемент, един мъничък детайл, за да го завърши. Черешката завършва шедьовъра на тортата. Придава й цялост. Както солта в супата. Както аксесоара към дрехата. Така и любовта към всичко останало. Тя е това, което прави цветовете по-искрящи. Отношенията с хората - по-истински. Вярата - по-голяма. Доверието - по-важно. И отново ще се върна към нещо старо и позабравено, което ми се иска да не се губи изсред редовете. Обичайте се! ..... Водата жаждата ми утолява, а слънцето така блести, че чувствата с живот дарява – преражда моите мечти... Гората тихо стене, припявайки с гласа на любовта – зора небето сгрява – ден е, време да се възроди света... В златно – синьо всичко се облива, луната се сбогува с деня, цветове и шарки природата заливат – да прогонят от морните съня. Лъчите през прозореца надзъртат, сенките преборвайки с лекота в стаята ми диво се завъртат – и гонят ме от пухената мекота. И всеки цвят ми носи радост а всяка шарка –