За черешката на тортата..

Сякаш всяко нещо има нужда от един мъничък елемент, един мъничък детайл, за да го завърши. Черешката завършва шедьовъра на тортата. Придава й цялост. Както солта в супата. Както аксесоара към дрехата. Така и любовта към всичко останало.

Тя е това, което прави цветовете по-искрящи. Отношенията с хората - по-истински. Вярата - по-голяма. Доверието - по-важно. 

И отново ще се върна към нещо старо и позабравено, което ми се иска да не се губи изсред редовете. Обичайте се!

.....

Водата жаждата ми утолява,

а слънцето така блести,

че чувствата с живот дарява –

преражда моите мечти...

Гората тихо стене,

припявайки с гласа на любовта –

зора небето сгрява – ден е,

време да се възроди света...

В златно – синьо всичко се облива,

луната се сбогува с деня,

цветове и шарки природата заливат –

да прогонят от морните съня.

Лъчите през прозореца надзъртат,

сенките преборвайки с лекота

в стаята ми диво се завъртат –

и гонят ме от пухената мекота.

И всеки цвят ми носи радост

а всяка шарка – красота,

възраждайки и старото за младост,

а злото претворяват с доброта..

В отблясъците златни плувам

в море от слънчева вода

и птича песен аз дочувам

събуждайки от сън и любовта...
.....