Откакто съм излязла на пазара на труда - не спирам да чувам от медии, познати, приятели и кой ли още не, че в България положението е изключително трудно. Че работа няма. Че безработицата е колосална. Не знам дали по щастливо стечение на обстоятелствата - или просто заради използване на точните моменти и шансове, но никога не съм усещала нещата по този начин. И в същия този момент, в който хора, които работят като наети служители (или работници) към други фирми, ми обясняваха колко е страшно положението с безработицата, собственици и управители на фирми казваха точно обратното. Че имат огромен проблем с намирането на качествена работна ръка. Че младите са изключително нахъсани, но без никакъв реален трудов опит и с нереалистични очаквания за високи доходи още от първия ден. Че са мързеливи, свикнали да получават всичко наготово. Че наистина се получават огромен брой автобиографии за всяка една обявена свободна позиция, но добрите кандидати за нея рядко се броят на пръстите на