Откакто съм излязла на пазара на труда - не спирам да чувам от медии, познати, приятели и кой ли още не, че в България положението е изключително трудно. Че работа няма. Че безработицата е колосална.
Не знам дали по щастливо стечение на обстоятелствата - или просто заради използване на точните моменти и шансове, но никога не съм усещала нещата по този начин. И в същия този момент, в който хора, които работят като наети служители (или работници) към други фирми, ми обясняваха колко е страшно положението с безработицата, собственици и управители на фирми казваха точно обратното. Че имат огромен проблем с намирането на качествена работна ръка. Че младите са изключително нахъсани, но без никакъв реален трудов опит и с нереалистични очаквания за високи доходи още от първия ден. Че са мързеливи, свикнали да получават всичко наготово. Че наистина се получават огромен брой автобиографии за всяка една обявена свободна позиция, но добрите кандидати за нея рядко се броят на пръстите на ръцете. Като те и знаят каква цена да си искат.
Естествено - всеки един процес е двупосочен. Има твърде много хора, които се вкарват в инерцията, задоволяват се от предложеното към момента - и са по-склонни да се оплакват, отколкото да потърсят възможности. Или поне да повишат шансовете си да са интересни за работодателите - като вкарат малко усилия и желание в собственото си развитие. Не говоря само и единствено за образованието, макар че това си е практически задължителен елемент. В днешно време липсата на висше образование (поне на квалификационна степен бакалавър) звучи почти несериозно. Интересното последните години е, че почти няма никакво значение кой какво е завършил като специалност (тук изключвам много строго специализираните професии - като юристи, лекари, пожарникари, полицаи). На финала много често дипломата просто остава една луксозна и лъскава хартийка, която да се копира при кандидатстването ни за дадена позиция. Е, със сигурност образованието (въпреки всичките му минуси и проблеми) ни е дало възможността поне да погледнем на света с малко по-отворени очи. Но не трябва да се забравя и образоването ни като личности. Защото това да сме интересни и 'продаваеми' на пазара на труда - не зависи само от добрата ни квалификация и отличния успех в дипломата. Има огромно значение какви сме и като личности. Доколко сме склонни да даваме, доколко сме склонни да 'скатаваме'. Доколко сме активни и упорити. Знаем ли как да си искаме цената - но реалистично и на база на истински ценни качества и възможности, а не на обещания и балони, които все някога ще се спукат.
Такова ни е обществото - пазарна икономика. И всеки един човек трябва да знае и да може да е продаваем. Едно от нещата, които също така се пропускат - е възможността да се адаптираме към промените. Особено след една възраст - хората сме склонни да се вкарваме в рутина и еднаквост на ежедневието. А това кара мисленето да закърнява. Понякога човек просто трябва да рискува - и да загърби сигурността в търсене на различното. Така или иначе единственото сигурно нещо е, че няма нищо сигурно :-) Много често промяната носи развитие. А пък в крайна сметка ако това е довело до грешка - просто ще знаем, че е време за корекция на посоката. Поне в служебно отношение светът ни дава вече много и най-различни възможности.
Една от тези възможности е да създадем и нещо свое. Много млади хора около мен започнаха да се замислят за това, че им е омръзнало да дават толкова сили, нерви и желание за някой друг. И да решат, че е време да се отделят с нещо свое. Тук отново мотивацията и личностните черти имат огромно значение. Колко сме пробивни? Колко сме продаваеми? Колко сме мотивирани? Колко вярваме в това, което правим? Колко сме упорити и адаптивни, креативни, различни, склонни да търсим новото? Защото и желанието да стартираш собствен бизнес не е единственото важно нещо. Дори не е толкова важно колко добри специалисти сме в това, което правим. Или поне със сигурност не е единственото. Ако сме успели да намерим ниша и продукт, който гоняма никъде другаде - честито! Това е предпоствка за по-голям шанс за успех. Това не е нещо типично само за България, в световен мащаб е доказано, че по-голямата част от новосъздадените фирми - фалират още първите 5 години. Къде заради конкуренцията, къде заради неправилно изготвен бизнес-план, липса на адаптируемост към средата и какви ли още не причини.
Захващането със собствен бизнес (особено ако това е и хобито, което обичаме и харесваме) обаче е и нож с две остриета. Защото 8-часовия работен ден ни дава една сигурност и определен тип свобода. Сигурността, че работим 32 часа на седмица (+/- някакви часове). Че всеки месец взимаме една и съща заплата. Че уикендът и вечерите са си само за работещите на трудов договор. Тук естествено има и изключения и работохолици, но те не са тема на размисъл точно в момента. Стартирането на нещо собствено маха тавана на доходите, който получаваме. Но това може да махне в много отрицателна посока и най-ниското дъно. Може да има месеци и години, в които средствата, които са източник на пребиваването на хората да са под жизнения минимум. Планирането става много по-трудно, макар че тенденцията може да се следи, но това не дава гаранция и сигурност, че следващият месец ще е същия като предходния. Или същия - като миналата година. Но това дава и един огромен шанс - да запазиш активността си. Да си нащрек, да гониш новото и различното. Да опитваш, да експериментираш. Да грешиш. И когато резултатът е добър - усещането за успех си остава само и единствено твое :-) А то е нещо много прекрасно. Е, неуспехите са също толкова неприятни.
Както обикновено малко се отплеснах от основната ми идея. Едно от най-важните неща в днешното ни общество е да знаем как да се развиваме и променяме. Непрекъснато. Успоредно на живота, успоредно на обществото. Новото поколение, което идва е изключително дигитално. Нашето детство на копчета и ръчки ни дава един различен поглед, но и вероятно малко динозавърски възглед за новите технологии. Трябва да успяваме да държим темпото и да тичаме успоредно на идващите промени, за да можем да се вписваме - и в средата като работници, и в средата като собственици. И да - и тук това е възможно.
Коментари