Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана):
1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.
На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е раздвижването - с идеята, че им е скучно във фитнеса или не искат да повтарят едно и също нещо в залата с тежестите. Естествено - превръщането на народното ни творчество в спорт със сигурност не е най-правилното нещо, но според мен - ако това е мотивация човек да се захване с него, пак е положително. А и както са казали хората: "Апетитът идва с яденето".
Приемаме, че етапът на започване е отминал. Танцувате вече активно поне 2-3 години. Ще забележите много силно изразени промени в тялото си. Стойката се променя, координацията на цялото тяло се променя, стабилността ви дори се променя. Това е един от страничните ефекти ако сте положили усилията да се научите правилно - и да изпълнявате не-любимата си загрявка/екзерсис.
2. Социална среда. Това е един от огромните плюсове на народните танци. Те ви дават един съвсем нов поглед над нещата - нови хора, нова среда, нови запознанства. А защо не и нова половинка? В залата по едно време се шегувах, че сигурно е нужно да сложа червени фенери на входа. Просто хората се намират там по интереси. Завързват се нови приятелства. Намирате различни начини за забавление от досегашните - ресторанти, купони, кръчми, хоротеки, пътувания. Всичко е въпрос само на желание да се включите. И малко усилия, за да не се чувствате не-знаещи на партитата.
На много хора това им е и първоначалната мотивация за влизане в залата. И какво да се лъжем - всъщност основно на самотните мъже. Чували са, че основно жени се занимават с народни танци, а и самите те някъде вътре в себе си се надяват, че така ще станат по-интересни и привлекателни. А и както една приятелка беше казала преди време (въпреки че изобщо не се занимава с нищо, което да е свързано с народни танци): няма нищо по-сексапилно от добре танцуващ мъж :-) И явно и тази логика има своите последователи. В крайна сметка - не се знае, може наистина новите запознанства да доведат до намирането на търсения човек.
И един от другите минуси на социалната среда - в някаква степен това започна да се извращава от конкуренцията и деленето по цвят и знания. Докато хорото на площада си е имало за задача да сплотява хората. Да ги събере на едно място, за да се повеселят заедно. Не да си 'мерят' уменията по цвят на тениската или знания на клуба. Това трябва и да е най-хубавото нещо на фестивалите за любители - събирането на хората. Запознаването им помежду им. Срещата с други (и по различни причини) изолирани социални среди. Защото всички имат един общ интерес - да танцуват и да се забавляват. Не да се конкурират и разделят.
3. Традиции, обичаи, народно творчество. За съжаление тази страна на нещата остава малко в сянка на фона на всичко останало. Но човек получава все някакъв поглед над нея. Стига да прояви желание - може да разучи кое хоро от коя етнографска област е, кога се играе, има ли някакви по-специални традиции за него, какъв му е стила, кога се е играело. Ако искат танцьорите могат да се задълбочат в изучаването на обичаите ни, традициите, песните.. А със сигурност това е нещо, което запазва народното ни творчество във времето.
4. За истинските варианти и верните стъпки. Народните танци не могат да ви дадат най-правилния и най-верен вариант на хорцата. Просто защото няма такъв. Всеки регион, дори всяко село си е имало своя версия за това кое как се играе. И надали баба Станка от Разлог (примерно) е спорела с баба Иванка от Белица кое е вярното и кое не е вярното хоро на площада. Затова и в много голяма степен са ми абсурдни споровете за версиите на всяко хоро. Идеята на танцуването е сплотяването. И вместо всеки клуб да се дели със своята версия на нещата - защо не пробва да танцува чуждата? Така ще обогати себе си с нещо ново, а всъщност няма да раздели хората на две групи и ще изпълни една от основните мисии на народните танци - общото забавление.
Естествено - много е важно да се опитваме да запазваме стила и характера на всяка област. Но и там си тече процес, който не е подвластен на хората и нещата през годините се претопяват.
5. Разпускане, разтоварване. Цялото ни ежедневие в момента е фокусирано върху работа с компютри, седене, гледане на документи. Такава ни е средата, такова ни е обществото, такива са ни професиите. А това създава едно понякога неусетно психическо натоварване, което и в дългосрочен план много се отразява. Залата е прекрасно място да се освободите от това напрежение! Тези, които танцуват, сигурно го знаят много добре. Когато цял ден си бил под стрес, гонил си срокове, тичал си по задачи - когато се хванеш на хорото, всичко това изчезва. И остава само общата положителна енергия на пълно отпускане и забавление. Да, естествено - фокусирането е вече в друга посока. Да видиш, да запомниш. Но неслучайно хората са казали, че психическата и физическата умора взаимно се допълват. И човек стига да иска - може да си почива активно като заменя едното натоварване - с другото.
6. Шансът да научиш нещо ново (по идея на Тери). Някак с годините много лесно се вкарваме в рутина и еднообразно ежедневие. А за да запазим себе си и умът си свежи - ученето на нови неща е нещо изключително важно. Да, с времето сякаш това ни се струва все по-трудно и по-трудно. Започването на нещо ново като цяло си е абсолютно предизвикателство. И естествено - оправданията защо да не го направим са много повече от реалните причини. Всяко едно ново хорце с времето става като стъпало. И ново предизвикателство. Което всъщност (дори и да не го оценяваме така) ни дава нещо. И така - стъпало по стъпало, стълбичка по стълбичка, всъщност ние самите редим пъзела на собственото дообогатяване.
Точките горе ще бъдат увеличавани :-) Нямам много време сега за дооформяне на текста. Но много ми се искаше да синтезирам на едно място нещата, които реално всеки може да очаква в залата, както и различната мотивация на всеки човек. За мен поне няма правилно или грешно. Животът така или иначе е една непрестанна промяна. И искаме или не искаме - дори и народните ни танци ще търпят промяна успоредно на обществото. Но най-важното е - че продължават да се танцуват. Дори и в кътчета извън нашата мила родина. Дори и от хора, които изобщо нямат нищо общо с българската ни нация и култура. А какво по-ценно от това да се запазят?
Коментари