Последните седмици съм се замислила за груповото поведение. За начина, по който се държи една личност в ситуация на някаква група по интереси.
И със сигурност мога да кажа, че за мен едно от най-големите предизвикателства, пред които можем да се изправяме, е вървенето срещу течението. Различността. Собствената позиция и мнение. И то не просто с идеята да го има, за да е различно - а обосновано, реалистично и искрено. Това да се противопоставиш на тълпата и групата и да отстояваш себе си. Въпреки последствията, въпреки знанието, че това много вероятно ще доведе до отхвърляне.
Осъзнатият избор на нещо такова не е лесен. Защото крайният резултат винаги е такъв: групите не обичат различните. Групите имат една обща (и най-често насочвана от определен човек - лидер) психология. И за да бъдеш приет от групата - трябва да действаш като всички в нея. Или старата приказка: "Когато си в Рим - прави като римляните". Да не проявяваш или натрапваш позиция. Да не си прекалено различен. Да не си прекалено шарен - ако тълпата е сива. И най-вече да не противоречиш на лидера. Защото всичко това е абсолютна предпоставка за отхвърляне.
В дебелите книги по психология пише, че един от най-лесните (и първобитни) начини за сближаване на една такава група са клюките. Това е нещо, което сплотява - т.е. открива се една обща "жертва" (или жертви) и тя става прицел на негативното отношение от страна на групата или обсъждащите като цяло. На изцяло елементарно ниво това е усещането за "ние" и "те"/"той", което създава една илюзорна и много първична близост и доверие между тях. Тъй като предразположеността за подобно поведение почти сигурно говори, че всеки член на групата може да бъде поставен в ролята на жертва. Особено ако с нещо е различен (или по-слаб) от останалите.
Естествено изборът дали човек да бъде жертва или аутсайдер по свой избор, винаги е на дневен план. Понякога една личност може да направи абсолютно осъзнат избор, че дадена група би могла да влия е по-скоро негативно върху развитието му - и да държи максимална дистанция. Пример могат да са работни среди, групи по интереси, семинари и др. Хората обаче сме социални същества и груповото негативно отношение към даден човек много често му се отразява изключително неприятно. Защото рядко ще се случи тази личност да задълбае в причините, по които се случва подобно нещо. И ще остави реакциите само на емоционално ниво - а в този случай емоцията би крещяла, че той е отхвърлен и нежелан (по неизвестна за него причина). В дебелите книги по психология пише, че това е и един от най-първичните, неосъзнати и дълбоки страхове на повечето хора. Усещането за отритнатост може да създаде огромни негативни последици в бъдеще.
Затова и искрено се възхищавам на всеки един човек, който осъзнато приема и харесва своята различност. Подбира контактите си, и гони развитието си. Наскоро бях улучила в едно радиопредаване следния израз: "Духовното и емоционално развитие на човек е средноаритметично на петимата души, с които прекарва най-много време." По тази причина трябва да подбираме. Да допускаме най-близо тези, които си заслужават. И задължително тези, които има с какво да догонваме. Естествено осъзнатият избор да избягваме среди и контакти, които ни влияят по-скоро негативно в дългосрочен план, не е най-лесното нещо. Но със сигурност носи много повече ползи от простото приемане в една група. И то на всяка цена.
Коментари