"Не прави на някой това..

.., което не искаш да правят на теб".

Вчера чух това от една близка шматкова приятелка. И тя добави още нещо, което ме накара да се доразмисля..
Има едни неписани правила за това как да се държим в непозната компания, сред непознати хора, при делови срещи, в дискотеките. Къде ли не. Най-лесния начин да направим добро впечатление е именно тази поговорка: "Не прави на някой това, което не искаш да правят на теб" - в различните й вариации.
Нещата обаче малко се променят, когато става въпрос за близък човек. На близкия знаеш болките, знаеш радостите, знаеш нерадостите, знаеш какво го наранява, какво го усмихва и какво може да му е от полза/вреда.
Когато вече става въпрос за най-най-близките нещата се умножават многократно. Мислех си, че е с пъти по-лесно да направиш така, че човекът да се чувства добре с теб, е да - всичко има своите граници, но.. Това прави щастлив и теб. Нали става въпрос за най-близките ти?
Нито добрата дума...
Нито усмивката...
Нито прегръдката...
Нито целувката...
...струват скъпо. А се оценяват повече от най-скъпото :)

Коментари

Анонимен каза…

Ат ди енд, дер кен би онли лан!

Т'ва го чух в една песен, май се бъзикаха със Скот-ландскиО боец. :D

Ако имах 100 марки, 100 марки...

Т'ва пък в друга.
Готин мечок, копнея за него!

11 февруари 2008 г. в 21:03

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия. На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

Прочетете още

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...

Прочетете още

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Прочетете още

Irina's Blog

Търсене в този блог