"Не прави на някой това..

.., което не искаш да правят на теб".

Вчера чух това от една близка шматкова приятелка. И тя добави още нещо, което ме накара да се доразмисля..
Има едни неписани правила за това как да се държим в непозната компания, сред непознати хора, при делови срещи, в дискотеките. Къде ли не. Най-лесния начин да направим добро впечатление е именно тази поговорка: "Не прави на някой това, което не искаш да правят на теб" - в различните й вариации.
Нещата обаче малко се променят, когато става въпрос за близък човек. На близкия знаеш болките, знаеш радостите, знаеш нерадостите, знаеш какво го наранява, какво го усмихва и какво може да му е от полза/вреда.
Когато вече става въпрос за най-най-близките нещата се умножават многократно. Мислех си, че е с пъти по-лесно да направиш така, че човекът да се чувства добре с теб, е да - всичко има своите граници, но.. Това прави щастлив и теб. Нали става въпрос за най-близките ти?
Нито добрата дума...
Нито усмивката...
Нито прегръдката...
Нито целувката...
...струват скъпо. А се оценяват повече от най-скъпото :)

Коментари

Анонимен каза…

Ат ди енд, дер кен би онли лан!

Т'ва го чух в една песен, май се бъзикаха със Скот-ландскиО боец. :D

Ако имах 100 марки, 100 марки...

Т'ва пък в друга.
Готин мечок, копнея за него!

11 февруари 2008 г. в 21:03

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия. На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Прочетете още

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

Прочетете още

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо

Прочетете още

Irina's Blog

Търсене в този блог