Пропускане към основното съдържание

Нова оптична мрежа с капацитет 800 Gbps изгражда Нетера

Нова оптична мрежа с капацитет 800 Gbps започна да изгражда телеком операторът Нетера. Стойността на проекта възлиза на 10 милиона евро.
Изпълнена по технология DWDM (Dense Wavelength Division Multiplexing), оптичната мрежа за предаване на данни е най-голямата в региона, твърдят от компанията. На настоящия етап мрежата покрива 24 български града.
„Нарастващото Интернет потребление и в частност обменът на видео изисква инфраструктура, която да ги обслужи и обезпечи”, каза Невен Дилков, управител на Нетера. „На практика, с новата мрежа полагаме основата всеки в България да гледа онлайн телевизия, филми и музика с качество по-добро от стандартната телевизия в момента“, добави мениджърът.
През март Нетера обяви търг за доставчик на оборудване, който бе спечелен от Nokia Siemens Networks. Новата оптична мрежа е част от Балканска оптична магистрала за пренос на данни (BFOR) от Западна Европа през България за Турция, също проект на Нетера.
DWDM мрежата комбинира и предава множество сигнали на различни дължини на вълните едновременно по едно и също оптично влакно. На практика, едно влакно се превръща в множество виртуални влакна. Така че, ако се мултиплексират осем OC-48 сигнала в едно влакно, капацитетът за пренос на това влакно ще се увеличи от 2.5 Gbps до 20 Gbps. Благодарение на DWDM технологията, единични оптични влакна могат да пренасят данни със скорост до 800 Gbps.
Основно предимство на DWDM технологията е, че е независима по отношение на протоколи и битрейт. DWDM-базираните мрежи предават IP, ATM, SONET/SDH и Ethernet данни и боравят с битрейти между 100 Mbps и 2.5 Gbps.

Източник: http://www.technews.bg/info.php?id=8300

Коментари

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо