Пропускане към основното съдържание

Наръчник на НЕ-потребителя


Това писание не е за тези от вас, които държат да притежават все нови и скъпи вещи.
Това писание не е и за тези от вас, които обичат да се подлъгват по рекламите, крещящи от телевизора, че се нуждаете СЕГА и ВЕДНАГА от най-новия и бърз кредит.
Това писание също не е и за тези от вас, които заменяте нещата без да са счупени.
Нито за тези от вас, които считате пазаруването за единственият начин емоционално да задоволите вътрешни липси и празноти.

Но е за тези от вас, които намират нещо погрешно в пазарното ни общество.
Тези от вас, които не бързат да се сдобият с най-новия модел телефон, лаптоп или таблет.
Както и тези от вас, които биха занесли куфара си за ремонт – а не да го смените с нов.

Подхващам за основна темата с телефоните, тъй като всеки един от нас е притежател на поне 1-2 подобни устройства. Преди години беше абсолютно нормално да вземеш телефон, който да ти служи поне 3-4 години. Все още даже имам една работеща Нокия, която злополучно падна от 2-рия етаж по стълбите. Но все още работи - с малко дефекти в обхвата. Оттам нататък обаче сблъсъкът ми с модерните комуникации става все по-интересен. Следващата ми придобивка беше един Самсунг. Умря сам и безвъзвратно някъде около 2-рата му годишнина. Получих един прекрасен подарък в лицето на съвсем нов Ксяоми. Абсолютно капсулован - и без никакви опции за смяна на батерията. Пазарна икономика :) Ползвам го по-малко от година, а вече ресурсите му стават крайно недостатъчни, само за да съхраняват ъпдейтите на софтуерите, инсталирани върху него. И съм почти сигурна, че максимум след 1 година и той ще си замине сам. И безвъзвратно. Самите производители са се постарали да поработят в 2 посоки - хардуерно машинките да издържат горе-долу за времето, в което е валидна гаранцията им. Софтуерът също помага в тази насока - ако не ни предаде основата, много бързо наличното пространство и ресурси стават недостатъчни. И ние поглеждаме новия модел..

Не че има нещо лошо в това да притежаваме нови и модерни вещи. Но има нещо изначално сбъркано в системата. Мой близък инженер беше изказал теорията, че така се преминава на следващото ниво - че със заменянето на единия модел, се сдобиваме с по-нов и по-функционален следващ такъв. И това е вярно. Но подобна практика възпитава едно изключително разглезено и капризно пазарно животно. Което вместо да поправя - замества. Много по-практично би било ако самият модел се направи по такъв начин, че нововъведенията да могат да се включват към него. Не да купуваме цял нов продукт. 

Затова. За себе си съм спретнала едни кратички правила, които в доста голяма степен биха помогнали на един НЕ-потребител. Естествено - всичко в граници:

  • Купувайте, когато имате нужда – независимо дали от функционалността на предмета/устройството, независимо дали заради това, че старият се е счупил невъзвратимо. Рекламите винаги ще ви убеждават, че ИМАТЕ нужда сега и веднага от новия модел Самсунг, АйФон и пр. Всъщност и производителите имат нуждата от вашия свеж капитал в техните финансови потоци. А почти сигурно старият модел върши всичко това, което реално имате като потребност.
  • Когато някоя вещ се счупи – поправете я. Особено ако това е възможно с не много усилия. С всяка изминала година това, което се произвежда, се прави все по-крехко, чупливо и.. Китайско. За да може дори и изкуствено потреблението непрекъснато да се увеличава. Неслучайно телефоните вече ги произвеждат и капсуловани  - с идеята дори когато батерията се амортизира, да се наложи да се купи съвсем нов. Както вече казах - някои от нас помнят ЕРА-та на Нокия, от която все още има здрави и работещи телефони. Дали същото може да се каже за най-новия модел на Самсунг или на Ксяоми? А да не говорим за телевизорите Опера, Велико Търново или пералните Перла 05, от които все още си има работещи бройки из цяла България.
  • Избягвайте да купувате на кредит. Така влизате в една чудесно смазана машина на банкови лихви, потребление, което е незаслужено (тук цитирам Олег Григоров). Събирайте парите. Особено за тези дребни вещи, за които няма да ви струва кой знае колко усилия. Тук принципно навлизам в една много по-дълбока тема – за това как работи мисленето на съвремения човек, колко е трудно да направи собственото си лично финансово планиране, но ако някой иска съвет или препоръка – мога да кажа кой ще даде много полезни идеи.
  • Инвестирайте. Няма да задълбавам в темата, за мен отново е много широка и всеобхватна. Тук всеки сам за себе си прави избора какво и как да подбере като инвестиция.
  • Не купувайте неща, от които нямате нужда. Независимо че рекламите ще ви убеждават в това. Взимайте само толкова, колкото е необходимо.
  • Изхвърляйте старите и непотребни вещи. Или ги дарявайте (подарявайте) – даже може би второто за мен е още по-валидно. Много ми е тъжно, когато една бебешка дреха, носена максимум 3-4 пъти, отиде в боклука... Чисто емоционално е много пречистващо човек да си направи една  ревизия на гардероба и да махне това, което не е носил или обличал поне 3-4 години. Да не говорим за свободното място, което се отваря.
  • Внимавайте с шведските маси (как звучи само на английски). За мен това е може би едно от най-големите разхищения на храна.. Освен че хората ядат като за последно, всичко това, което остава след тях като храна, трябва да се изхвърли.. На фона на всички гладуващи държави, хора и квартали (зависи кой какъв мащаб на нещата ще си подбере), е направо подигравка..
  • Рециклирайте.
И най-вече и най-валидно - просто бъдете разумни. Не се поддавайте на рекламни провокации, не купувайте неща, от които нямате нужда. А просто мислете.
-           

Коментари

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо