неделя, 3 декември 2017 г.

Наръчник на НЕ-потребителя


Това писание не е за тези от вас, които държат да притежават все нови и скъпи вещи.
Това писание не е и за тези от вас, които обичат да се подлъгват по рекламите, крещящи от телевизора, че се нуждаете СЕГА и ВЕДНАГА от най-новия и бърз кредит.
Това писание също не е и за тези от вас, които заменяте нещата без да са счупени.
Нито за тези от вас, които считате пазаруването за единственият начин емоционално да задоволите вътрешни липси и празноти.

Но е за тези от вас, които намират нещо погрешно в пазарното ни общество.
Тези от вас, които не бързат да се сдобият с най-новия модел телефон, лаптоп или таблет.
Както и тези от вас, които биха занесли куфара си за ремонт – а не да го смените с нов.

Подхващам за основна темата с телефоните, тъй като всеки един от нас е притежател на поне 1-2 подобни устройства. Преди години беше абсолютно нормално да вземеш телефон, който да ти служи поне 3-4 години. Все още даже имам една работеща Нокия, която злополучно падна от 2-рия етаж по стълбите. Но все още работи - с малко дефекти в обхвата. Оттам нататък обаче сблъсъкът ми с модерните комуникации става все по-интересен. Следващата ми придобивка беше един Самсунг. Умря сам и безвъзвратно някъде около 2-рата му годишнина. Получих един прекрасен подарък в лицето на съвсем нов Ксяоми. Абсолютно капсулован - и без никакви опции за смяна на батерията. Пазарна икономика :) Ползвам го по-малко от година, а вече ресурсите му стават крайно недостатъчни, само за да съхраняват ъпдейтите на софтуерите, инсталирани върху него. И съм почти сигурна, че максимум след 1 година и той ще си замине сам. И безвъзвратно. Самите производители са се постарали да поработят в 2 посоки - хардуерно машинките да издържат горе-долу за времето, в което е валидна гаранцията им. Софтуерът също помага в тази насока - ако не ни предаде основата, много бързо наличното пространство и ресурси стават недостатъчни. И ние поглеждаме новия модел..

Не че има нещо лошо в това да притежаваме нови и модерни вещи. Но има нещо изначално сбъркано в системата. Мой близък инженер беше изказал теорията, че така се преминава на следващото ниво - че със заменянето на единия модел, се сдобиваме с по-нов и по-функционален следващ такъв. И това е вярно. Но подобна практика възпитава едно изключително разглезено и капризно пазарно животно. Което вместо да поправя - замества. Много по-практично би било ако самият модел се направи по такъв начин, че новитовъведенията да могат да се включват към него. Не да купуваме цял нов продукт. 

Затова. За себе си съм спретнала едни кратички правила, които в доста голяма степен биха помогнали на един НЕ-потребител. Естествено - всичко в граници:

  • Купувайте, когато имате нужда – независимо дали от функционалността на предмета/устройството, независимо дали заради това, че старият се е счупил невъзвратимо. Рекламите винаги ще ви убеждават, че ИМАТЕ нужда сега и веднага от новия модел Самсунг, АйФон и пр. Всъщност и производителите имат нуждата от вашия свеж капитал в техните финансови потоци. А почти сигурно старият модел върши всичко това, което реално имате като потребност.

  • Когато някоя вещ се счупи – поправете я. Особено ако това е възможно с не много усилия. С всяка изминала година това, което се произвежда, се прави все по-крехко, чупливо и.. Китайско. За да може дори и изкуствено потреблението непрекъснато да се увеличава. Неслучайно телефоните вече ги произвеждат и капсуловани  - с идеята дори когато батерията се амортизира, да се наложи да се купи съвсем нов. Както вече казах - някои от нас помнят ЕРА-та на Нокия, от която все още има здрави и работещи телефони. Дали същото може да се каже за най-новия модел на Самсунг или на Ксяоми? А да не говорим за телевизорите Опера, Велико Търново или пералните Перла 05, от които все още си има работещи бройки из цяла България.

  • Избягвайте да купувате на кредит. Така влизате в една чудесно смазана машина на банкови лихви, потребление, което е незаслужено (тук цитирам Олег Григоров). Събирайте парите. Особено за тези дребни вещи, за които няма да ви струва кой знае колко усилия. Тук принципно навлизам в една много по-дълбока тема – за това как работи мисленето на съвремения човек, колко е трудно да направи собственото си лично финансово планиране, но ако някой иска съвет или препоръка – мога да кажа кой ще даде много полезни идеи.
  • Инвестирайте. Няма да задълбавам в темата, за мен отново е много широка и всеобхватна. Тук всеки сам за себе си прави избора какво и как да подбере като инвестиция.
  • Не купувайте неща, от които нямате нужда. Независимо че рекламите ще ви убеждават в това. Взимайте само толкова, колкото е необходимо.
  • Изхвърляйте старите и непотребни вещи. Или ги дарявайте (подарявайте) – даже може би второто за мен е още по-валидно. Много ми е тъжно, когато една бебешка дреха, носена максимум 3-4 пъти, отиде в боклука... Чисто емоционално е много пречистващо човек да си направи една  ревизия на гардероба и да махне това, което не е носил или обличал поне 3-4 години. Да не говорим за свободното място, което се отваря.
  • Внимавайте с шведските маси (как звучи само на английски). За мен това е може би едно от най-големите разхищения на храна.. Освен че хората ядат като за последно, всичко това, което остава след тях като храна, трябва да се изхвърли.. На фона на всички гладуващи държави, хора и квартали (зависи кой какъв мащаб на нещата ще си подбере), е направо подигравка..
И най-вече и най-валидно - просто бъдете разумни. Не се поддавайте на рекламни провокации, не купувайте неща, от които нямате нужда. А просто мислете.
-           

Няма коментари: