Пропускане към основното съдържание

Хороводец - клуб за народни танци



На 18.09.2011г. клуб за народни танци "Хороводец" стартира нова група за начинаещи танцьори!


Ако искате да участвате във всеки празник, ако искате да се разтоварите от уморителното ежедневие, ако искате да поспортувате - това е правилното място. Заповядайте с нас в залата на "StreetSalseros".

Място: гр.София, бул.Екзарх Йосиф 60, зала "StreetSalseros".
Часове: всяка неделя от 18:00ч. (продължителност 01:30ч.).

А ако сте по-напреднали - спокойно може да се включите и в другата ни група, която има занаятия всеки понеделник от 19:00ч. и всеки петък от 21:00ч.

Очакваме Ви!

E-mail: irina@horovodets.com
Страница във Facebookhttp://www.facebook.com/Horovodets 
Сайт: www.horovodets.com

Коментари

Много съм доволна от факта, че има такъв клуб за народни танци "Хороводец" където ще стартира нова група за начинаещи танцьори, и смятам да се включа задължително. Била съм в такава паралелка, след това доста в разни клубове, но лошото е че там играят вече научени от всички танци и е малко по трудно за начинаещите в него. Хорото си е типично българско и винаги придава едно по особено настроение когато се съберем приятели и затанцуваме.Желая ви много успехи за на пред.Радвам, се че попаднах на тази страница и научих тази новина.

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо