Пропускане към основното съдържание

За справедливостта като ценност


Този път ще бъда много кратка.

В хороскопа на Линда Гудман за стрелеца пишеше, че гледаме на света с розови очила. Всъщност по-вярното е, че се стараем да има баланс и справедливост - дали за нас, дали за близките около нас. Което за съжаление няма как да се случи винаги. Това, което с годините така и не се научих, е да не се питам "Защо?", когато везните са в обратната на справедливостта посока. Вероятно светът би бил много спокоен и скучен ако всичко се нареждаше винаги в правилната посока. 

И все пак - нещата са много по-лесни, когато посрещаш хората с положително желание и усмивка. Вероятността да попаднеш на същото от другата страна е много по-голяма, отколкото когато приемаш всичко с негативизъм. Или си типа човек, който по модерному наричаме 'хейтър'. 


Усмихвайте се! :-)
Етикети:

Коментари

Димитър Николов каза…
Следвайки твоя пример за годините и въпросите, и аз си имам няколко "защо".

Защо знаем, че везните са в другата посока и защо нашите везни трябва да верни?
18 февруари 2011 г. в 14:45
Unknown каза…
Как защо – за да ни е гадно!
18 февруари 2011 г. в 20:07
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...
1 коментар
Прочетете още

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...
Публикуване на коментар
Прочетете още