Пропускане към основното съдържание

"Богатите също плачат"


Понякога се чудя как може да помня такива дивотии (въпреки цялата си разсеяност): кой какво казал, кой къде отишъл..
Та на темата: причината да седна да пиша, вместо да отида и да си легна на меко и удобно е, че пак ми се въртят няколко такива цитата на познати в главата, които много ми се ще да подредя в една обща идея.
Цитатите са нещо от сорта (не парадирам за точност, както обикновено не съм по конкретната фактология):
- Когато правиш добро, когато си добър човек - ти се случват хубави работи. И лошото, което сториш - ти се връща;
- Манекенките също ходят до тоалетната;
- Няма такова нещо като "добър" или "лош" човек;

Тъй.. Привидно несвързаните и хаотични мисли, които съм събрала, имат една обща идея. Иска ми се да поразсъждавам малко над това що е то 'добър човек' и има ли почва у нас. Още един PopUp ми изскочи като цитат от вчера: "Старая се да съм добър човек". Явно това дали сме добри, лоши или.. Нещо по средата има голямо значение за хората. Само че това понятие "добър човек" прекалено много варира.. Зависи от социалната ни среда, опита, хората, с които комуникираме, конкретното ни емоционално състояние. Може примерно това, че съм точна, не закъснявам, обичам коректността - за едни да е най-ценното ми качество и те съответно да ме определят като положителен човек. За други, които 'трептят' на коренно различна честота, да е едва ли не някаква форма на тормоз..
Може честността ми за едни да е основната причина да комуникират с мен. За други да е основанието да не искат да говорим никога.
Няма точни рецепти и ясни правила. То и ако имаше - щеше да е прекалено лесно :-)
Но знам едно: не искам да получавам като отношение, неща, които аз самата не бих направила. Иска ми се хората да дават възможно най-положителното от тях самите - за околните. Да се усмихват по-често първи, а не да чакат усмивката от другата страна, защото може тя никога да не дойде така. Както не един път съм писала: много по-вероятно е с положително отношение - да получиш същото в замяна. Е, винаги ги има изключенията - за някои това може да е лицемерно, надуто, прекалено превзето или .. Кой знае. Хора всякакви. Затова и светът е шарен. Пък.. Дори и на 'добрите' (тук е мястото за свободни импровизации по определението) хора им се случват понякога кофти неща. Не защото животът не е хубав. А просто защото е живот. И трябва да го изживеем възможно по най-добрия начин за нас самите :-) "To make each day counts".

Коментари

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...