Пропускане към основното съдържание

"Богатите също плачат"


Понякога се чудя как може да помня такива дивотии (въпреки цялата си разсеяност): кой какво казал, кой къде отишъл..
Та на темата: причината да седна да пиша, вместо да отида и да си легна на меко и удобно е, че пак ми се въртят няколко такива цитата на познати в главата, които много ми се ще да подредя в една обща идея.
Цитатите са нещо от сорта (не парадирам за точност, както обикновено не съм по конкретната фактология):
- Когато правиш добро, когато си добър човек - ти се случват хубави работи. И лошото, което сториш - ти се връща;
- Манекенките също ходят до тоалетната;
- Няма такова нещо като "добър" или "лош" човек;

Тъй.. Привидно несвързаните и хаотични мисли, които съм събрала, имат една обща идея. Иска ми се да поразсъждавам малко над това що е то 'добър човек' и има ли почва у нас. Още един PopUp ми изскочи като цитат от вчера: "Старая се да съм добър човек". Явно това дали сме добри, лоши или.. Нещо по средата има голямо значение за хората. Само че това понятие "добър човек" прекалено много варира.. Зависи от социалната ни среда, опита, хората, с които комуникираме, конкретното ни емоционално състояние. Може примерно това, че съм точна, не закъснявам, обичам коректността - за едни да е най-ценното ми качество и те съответно да ме определят като положителен човек. За други, които 'трептят' на коренно различна честота, да е едва ли не някаква форма на тормоз..
Може честността ми за едни да е основната причина да комуникират с мен. За други да е основанието да не искат да говорим никога.
Няма точни рецепти и ясни правила. То и ако имаше - щеше да е прекалено лесно :-)
Но знам едно: не искам да получавам като отношение, неща, които аз самата не бих направила. Иска ми се хората да дават възможно най-положителното от тях самите - за околните. Да се усмихват по-често първи, а не да чакат усмивката от другата страна, защото може тя никога да не дойде така. Както не един път съм писала: много по-вероятно е с положително отношение - да получиш същото в замяна. Е, винаги ги има изключенията - за някои това може да е лицемерно, надуто, прекалено превзето или .. Кой знае. Хора всякакви. Затова и светът е шарен. Пък.. Дори и на 'добрите' (тук е мястото за свободни импровизации по определението) хора им се случват понякога кофти неща. Не защото животът не е хубав. А просто защото е живот. И трябва да го изживеем възможно по най-добрия начин за нас самите :-) "To make each day counts".

Коментари

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо