Да изпуснеш шанс - или да направиш грешка?

Най-добрият избор при правенето на грешки е.. Просто да не ги правим :-) Естествено, най-разумното и правилно нещо е да се поучаваме от чуждите такива. Да внимаваме какви избори правим - и дали околните вече не са се опарили от същото това нещо. Да но хората имаме странния навик да не приемаме огъня като истински до момента, в който не ни е опарил. Или поне да не възприемаме горещината по същият този начин. Нормално - виждаме го през чужди очи или слушаме чужди разкази за това колко е опасен. И все пак.. Понякога може би по-добрият избор е да усетим болката сами. Защото този негативен опит се запечатва много по-силно в съзнанието ни, отколкото всяка една мъдра и поучителна приказка. Не, не иде реч за това да се скача от проблем на проблем с идеята да ни заболи колкото може повече. Иде реч за точно обратното - страха от това сам да пробваш и сам да опиташ. 

Или накратко казано - иде реч за пропилените шансове. За изпуснатите моменти в чуденката: "Това дали е правилно или не е?" За самовнушението как не можем или не искаме. Или как този риск е прекалено голям за самите нас. Не съм човек, който обича да рискува по принцип. И все пак - най-хубавите неща в живота ми са ми се случили, просто защото съм позволила. На самата себе си. Да усетя, да опитам, да почувствам. Всеки един от нас носи по нещо уникално. Имаме невероятни заложби и възможности. Но от страх да опитаме много често не им позволяваме изобщо да се покажат на повърхността. И само губим от това. Пример съвсем напосоки: "Той никога не би ми обърнал внимание, затова няма да опитам да говоря с него.." Ако опиташ - възможностите са 2: да те отрежат, или да не те отрежат :-D Ако не опиташ - опцията, която остава е само една. Да не получиш нищо. Да, рискът да загубиш не е приятно нещо. Даже, може би, да се научиш да падаш още от самото начало не е никак лошо нещо (нали в ските първо на това ни учат). Защото така провалите не се възприемат толкова дълбоко и проблемно. Пък и донякъде човек се е научил как точно да пада, така че да се нарани най-малко. Наскоро улучих някакъв филм, в който разсъждаваха над въпроса, че няма правилно и грешно. Няма добро и лошо - всяка една монета има две страни и всяко едно нещо може да бъде, както хубаво - така и лошо. Всичко е въпрос на нагласа и гледна точка. От нас зависи коя страна ще изберем на финала. И колко лесно ще се откажем от това да опитаме. И да сгрешим понякога :-) Защото на финала това, което остава са спомените. И разочарованията от пропилените шансове.