Пропускане към основното съдържание

Из приказките на един щастлив мързеливец



"Наръчник на мързеливеца за постигане на успех" на Ърни Зелински е книжка, която изключително много уважавам и харесвам :) Преди 4 години съвсем случайно тя ме мотивира да събера сили и да се захвана с нещо, което много обичам. Е, не само тя, но и хората около мен. Сега със сигурност вече не съжалявам за избора, макар че пътят не е бил една права и безпроблемна пътека. Изваждам си тук част от цитатите, които ми се иска хората да използват и запомнят.

"За да бъдете Успяващ мързеливец - едновременно спокоен, безгрижен, продуктивен и Успяващ - имате нужда от мотивация.
Първо - трябва да бъдете мотивирани да помислите и решите какво е важно за вас.
Второ - трябва да бъдете мотивирани да правите важните неща отлично.
Трето - трябва да бъдете мотивирани да престанете да се занимавате с неважните неща.
И накрая - трябва да бъдете мотивирани да се отнасяте спокойно на живота и да му се радвате такъв, какъвто е."

"Заблуждавате се, ако си мислите, че сте продуктивни, само защото работите по четиринадесет часа на ден. Истински продуктивни ще бъдете, когато започнете да вършите същата работа за четири часа, а другите десет да посвещавате на приятните неща, които животът ви предлага."

"Преди да изберете скоростта, с която да се движите, определете ясно посоката си. В Западното общество повечето хора бързат да стигнат до места, на които не си струва да се ходи.
В живота посоката е по-важна от скоростта. Когато липсва посока - скоростта е безсмислена."

"Щастието е начин на пътуване, а не дестинация. Щастието е резултат от осъществени цели, а не цел сама по себе си. Ние сами погубваме красотата на живота, като превръщаме щастието в крайна цел. Щастието е умението да живееш в настоящия момент; то е всичко, което правим сега. Научете се как да живеете и да бъдете щастливи ден след ден. Така ще живеете щастливо до края на дните си."
"Повечето хора усложняват живота си в по-голяма степен, отколкото биха си признали. Не забравяйте, че всеки глупак може да направи простото сложно.
Но е нужен истински гений, за да превърне сложното - в просто."

"Независимо дали става дума за създаването на нови приятелства или за по-удовлетворяваща кариера, ако не предприемете нещо, мечтата ще си остане само мечта. Единственият най-силен фактор в постигането на която и да е мечта е доброто самочувствие – да вярвате, че имате талант и изобретателност, да вярвате, че заслужавате мечтата си и е възможно да я осъществите."
"Също като всеки друг, вие можете да постигнете повече, отколкото си мислите. Повечето от вашите ограничения са само във вашия ум. Опасното е, че фалшивите съмнения може да се превърнат в реалност. Отрицателните очаквания водят до отрицателни резултати. Когато непрекъснато си казвате, че няма да ви провърви, накрая ще се окажете прав. С други думи, ако предсказвате провалите си, ще станете много добър пророк."

Коментари

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо