Не се считам за един от най-големите фенове на каквото и да е. Даже донякъде вълната 'фенство' ми е необяснима и странна. Може би защото я асоцирам с пищящи каки, късащи дрехи, мятащи сутиени и лепващи си гърдите върху прозорците на разни (т.нар.) звезди.Или може би защото за мен е близка до футболното хулиганство. Преди време един приятел ми беше казал: "Не можеш да си представиш какво истинско блаженство, какво невероятно удоволствие и свещеност, е да докоснеш вратата на националния стадион..." Срам, не-срам, верно не мога да си го представя. И да я докосна за мен ще си е .. врата. Единственото, което ме е впечатлявало на стадионите е голямото разстояние. Наживо нещата са толкова гигантски, в сравнение с малкия екран. Хич не мога да си представя какво е да тичаш 90 минути на това огромно разстояние. И това е. Доста нефутболно, нали? Пълна скука съм в това отношение.
И по звезди не си падам. Нито небесни, нито чудесни, нито пайнерки. Обичам музиката, харесвам някои изпълнения, но цитираните мааалко по-горе изцепки са ми бая далечни и чужди.
Но ще е силно да отрека, че и аз ставам подвластна на различни манийки. Всъщност моите манийки са с логиката на серийност, която доста бързо ми омръзва. Три до момента са се задържали като доста постоянна величина.
Първото е едно много любимо стрелче. Над 3 години ми е мания, чак невероятно, а?
Второто са народните танци. За това даже скоро ме обвиниха, че става прекалено досадно. Но пък ми е такъв хубав релаксиращ вариант... Всъщност танците не са само.. танци. Те са и общуване, интересна комуникация, забавление, опознаване на българския бит и душевност. А както всички добре знаем - моята светла личност е жадна за нова информация и знания.
Третото е от сравнително скоро - това е малкия Пижо (наречен така на един небезизвестен герой от дуета Пижо&Пенда, но който за съжаление си е объркал цвета). Някаква мания ме е подгонила да го обновявам и оправям. Да вметна между другото, че последните му upgrades са: ново амортесьорче за багажника и нов десен мигач. Сега ми намига много по-цветно :D
Та тези мои три манийки ме замислиха. Доколко маниите обсебват нашия живот? И доколко са вредни?
Гениалният ми мозък роди само една мисъл: не са вредни, ако ни правят щастливи. Не са вредни ако не нараняват здравето ни и отношенията ни с околните. Не са вредни ако ни помагат да се чувстваме по-добре и да се оттърсваме от стреса.
Е, има го кофти момента, че може да станем досадни за другите, но.. това е положението.
Коментари