Пропускане към основното съдържание

Честитки - 2-ра серия

Ха така, да последвам примера :)

  • Отново честит рожден ден на един от най-страхотните хора, които познавам - Владко. На него и задочна честитка за присъединяването в голф-фамилията и отървЪнето от пежото;
  • Честито на Бистрето, която има нова любов и стана шофЕрка;
  • Честито на Топи, който също има нова любов и нова работа (последното сравнително ново);
  • Честито на най-любимото ми, че премина успешно най-сериозното му здравословно изпитание. Много целувкиии;
  • Честито на Поли за новата позиция в работата. Стискам палци и за екипа;
  • И последно: честит рожден ден на професор Вучков :D
Снимката няма общо с темата, просто тря'аше да я кача :D
Фото: Драго

Да използвам темата, за да мога и да си самочеститя разни дребни работки. Миткам се активно с колата - толкова активно, че баща ми започна да се шегува, че цялата заплата за дизел ще си харча :) То не че е далеч от истината, защото като нахраних пежака отпред (с антифриз и водичка) и отзад (с дизел) и.. аз останах гладна. А заплатка още нямааа...
В тази връзка вчерашната история. Връщаме се ние от домашния рожден ден, пътуваме си с послушното пежо, като решаваме, че в 23.00ч. ще се пие чай. След опита да се настаним в Джой, установихме, че заведенията май ще приключват рано в извънстудентския район и даваййй към СтудГрад. Съответно при първото свободно парк-място се намушках.. Да ама тоз път не успях да се настаня фино, прецизно и с деликатно движение и дупето на пежака щръкна доста непристойно в посока улицата. Е, ко да се прави - напред->назад->напред.. тъй 4-5 пъти. А отляво се заложили 2 броя полицая, които ми се хилотят на странните маневри. Излизаме от колето и почнаха да се бъзикат:
- Е, какво станА с това паркиране?
- Ами.. нещо не се справихме качествено.
- Аааа, така си е екстра.
И се подхилкват ;) Та така - това беше първи страничен сблъсък с нашите родни катаджии. Ако ги бях подпитвала и по съвет на Тендър кой точно чисти боклука след катастрофа (или деликатно за приемния час на министъра), сигурно директно щяха да ме закарат до 4-ти километър.
Да похваля и Марти - перфектен ориентировчик е ;) Дава информация за пътната настилка на секундата. Е, нищо, че после малко преди Цариградското щяхме да направим едно ка-бум в знака, защото с Топи трудно се разбраха наляво-надясно ли и имаше намеси с връткането на волана :)
Хайде стига толкоз лични истории.

Коментари

Анонимен каза…
аз не знам на мен защо реши да ми честитиш.... повод още няма, но тъкмо се чудя как да се облека утре за едно много важно интервю за работа... дано да стане!

а за полицаите идиоти нямам думи, това е един от най-омразните мъжки навици - да зяпат някоя мацка как се мъчи да паркира!!! пък и нали те са се родили научени!!!!
Sluncho каза…
Хихихи
* Честито на всички и от мен :)
*На Поли успех с интервюто утре :)
*Страхотна идея за чая - ;) мисля че мога да се сетя кой я е предложил :p
А относно полицаите – да не ти пука мен днес за малко да ми напишат акт ( добре че се смилиха, по- нервно не ми е било скоро, ама ...... :)
Irina Bo каза…
За какво акт бре, пиле шарено?

На мен честно казано никак не ми се ще да стигам до сблъсък с полицаите, ама пари нЕма да им дам - ако тря'а ще плащам актове.

Пък и Топито ме похвали за паркирането ;) В конкретната ситуация изпуснах 'момента' на намушкване :D
Топблог каза…
оооо колата е Много-добра :)
Irina Bo каза…
Колата е повече от много добра ;)
Ако собственикът се беше поразсеял.. с ключовете върху таблото :Р

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо