Пропускане към основното съдържание

Танци манци, нови дрешки...

Обожавам танците - в почти всичките им вариации.
Е, латиното ми е лУеко блудкаво, но.. И то ми е смилаемо за 10-15 минути. Но всъщност тръгнах да пиша тази поредна (да не повярва човек) публикация с една идея: народните танци. Ето това ми е в кръвта, това обичам, това обожавам да танцувам. Тази музика сякаш идва от душата - и ни е заложена още в гените или с две думи: няма измъкване.
Когато преди 3 години за първи път ми хрумна тази идея, чичко Гугъл ми изкара само 2-3 резултата за танцови клубове, един от тях беше предишното място, на което ходех.. Първото ми стъпване в залата беше ужасно нервозно, 10 минути обмислях дали изобщо да се обадя на посочения телефон и още 10 минути дали изобщо да тръгна в тази посока след работа. Всъщност беше много забавно, ужасно заразително и адски интересно (с всички възможни прилагателни). После имаше промени в залата, спрях танците за година и повече..
Когато се завърнах отново - залата беше сменена, а и хората бяха с пъти повече - от 20 се бяха увеличили на над 100...
Различни интересни организации - екскурзии, кръчми.. Хвърлих се с огромна страст в това, но.. явно не било писано. От обратната страна получих: цензура, обвинения, забрани и ултиматуми. Появи се 'политика'. Може би най-голямата ми грешка беше, че не си казах директно мнението първият път, а се съгласих и направих исканото.
Вторият път вече беше грубо, грозно и унизително нападане към трети човек. Изборът, който направих е да се махна - най-лесния може би. И все пак прекалено лесен избор, а вътрешно остана да ми горчи от отношението.
Цялата тази случка ме замисли за човешкото отношение. За това как хората се променят под влияние на парите, за това как всъщност в България все още се продават услуги - без отношение, за това как повечето 'продавачи' на услуги все още не са разбрали, че половината от това, което дават е отношението. Че забраните, ултиматумите, политиките са остарели порядки, които трябва да се изкоренят, защото загрозяват цялата услуга.
Същото като в магазина да те посрещнат начумерени, с директна забрана да пазаруваш другаде, че това си е пълна смешка - ако не в този магазин, ще влезеш в следващия, където ще те посрещнат с усмивка, ще ти предложат кафе и ще те поглезят.. Защото това е правилното търговско отношение. Дори да продаваш една прекрасна стока, без драскотина по нея, не знаеш ли как да я поднесеш - само може да загубиш. Може би съм спряла да се учудвам на това отношение, тъй като на всеки един редовно му се налага да се сблъсква с него. В големите заведения са склонни да изгонят единиците клиенти с отношение, защото знаят, че на тяхно място ще дойде нов. Само че тези неща са до време. До времето, в което хората се уморят да се отнасят с тях по този грозен начин, докато се уморят да се примиряват. Всъщност може би последното повече ме дразни - неслучайна е стрелчовската импровизация на поговорката "Не е виновен този, който дава баницата, а този, който я яде" - много вярно. Тези нескопосани търговци никога няма да се свършат, но в наши ръце е това да го променим, да дадем отпор - дали с това да откажем услугата - или директно да се оплачем до съответните институции. Времето на монополизма отдавна отмина, сега имаме прекалено голям избор, за да си позволяваме лукса да не изказваме мнение, да си мълчим и да търпим отношение, което не съответства за един търговец. Като човек, работещ именно в търговски отдел съм научила едно златно правило: "Отношението продава". Независимо дали клиентите са капризни, мрънкащи, нервни, истерични - те очакват едно и също. И заслужават да го получат.
Мислех си и за ентусиазма, как само глупавият търговец е склонен неправилно да го насочва. Вместо да го използва за своята полза, да си съдейства сам, той го мачка. И само губи. Това е пак като възпитанието на дете с ултимативни забрани - или ще му писне и ще се измъкне, или ще застреля родителя при първа възможност (много грубо, но за съжаление вярно) :)
Проблемът идва, когато човек се сблъска с такова отношение, противоречащо на здравия разум. Не върви на глупавият търговец да му се преподават безплатни уроци по отношение - това се учи още в детската градина. На една зряла възраст вече му е малко късно за промяна в мирогледа. Не върви и да си трошиш нервите с неговото безхаберие, защото вместо коректното "Извинете за грешката", би получил: "Той е глупак, простак & тъй нататък". По-трудно е да признаеш собствената грешка, по-лесно е да си измиеш ръцете с другите. Когато става въпрос само за междуличностни отношения, нещата не са толкова фатални. Но прехвърлят ли се вече в по-високото ниво на общуване: продавач-клиент, играта загрубява. Глупава ситуация без печеливши, но.. ми остава да вярвам.

-------------------

Коментари

Анонимен каза…
Решението е само едно!

Поздрав с тази песен и да почва фън-а :)

http://vbox7.com/play:e8e971b7 - Prodigy - No good(Start the dance)
Хесапов каза…
За жалост има доста неща, които не са такива, каквито ни се иска. Но мисля, че ако чашата е наполовина пълна е по-добре от колкото да е наполовина празна.
Irina Bo каза…
О, тя със сигурност е наполовина пълна :)

Само че едно съм го установила със сигурност - ако си затраеш, никога не се развиват в положителна посока, а това е последица и за тези 'след теб'. :)

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...