Има моменти от ежедневието, които ме провокират към преосмисляния на нещата, които се случват. В някаква степен и рождения ден е такъв - по-скоро към положително. Масово хората се депресират около тази дата. Не искат да празнуват, не искат да си казват възрастта, не искат да им се честити. Аз винаги съм била на логиката, че това е един прекрасен повод за празнуване, а колкото повече поводи за празнуване - толкова по-добре! :-)
Едно от пожеланията, които много силно ме докоснаха, беше: "Честит рожден ден, Ирина. Бъди винаги така усмихната и позитивна. Бъди светлина." И не защото се считам за светлина, а защото се замислих за различната значимост на хората в нашия живот. Има хора - и хора. Има познати, с които говорим често, виждаме се често, но остават далечни за най-дълбоките кътчета на нашите души. Има приятели, които въпреки че считаме за близки, също държим на определена дистанция. И има единици хора, които така променят нашата душа и нашето ежедневие, че дори да се виждаме с тях веднъж в годината (или дори повече), все едно времето изобщо не е отминало - и до вчера сме били заедно.
Много съм писала и говорила за положителната нагласа към живота и нещата като цяло.От опит знам, че това да си позитивен - въпреки ситуацията и фактите наоколо, не е хич лесно. Но и също така знам колко е прекрасно, когато дадената положителна енергия към другите - се връща. И то многократно. Толкова много лицемерие има на този свят, толкова много фалш, лъжа, измама и черни краски. А в нашите ръце е да сме малко по-цветни, малко по-весели и усмихнати, малко по-положителни. Да станем светлинката за другите. Да дадем, вместо да взимаме. В никакъв случай обаче от позицията на глупавия идеализъм. Това също е крайност, която аз самата не приемам. Всеки трябва да пази собствената си чест, достойнство и лична независимост. Да си знае границите - и да ги търси. Но не и в другата крайност, която е крайния егоизъм и липсата на интерес към живота и всички останали.
Усмихнете се, когато има повод. Простете, когато някой важен за вас човек е сбъркал. Кажете, че обичате. Извинете се, когато сте сгрешили. Не забравяйте откъде сте тръгнали. Уважавайте учителите си - и помагайте на учениците. Животът е една динамична промяна, в която най-важното нещо е да останем хора. И (както пак съм писала) да запалим своята свещ, да дадем нашата светлина. За да направим светът с една идейка по-добър и лъчезарен.
Коментари