Irina's Blog

  Музиката е универсалният език на душата. Танцът е универсалният език на телата. Емоциите са универсалният език за свързване. Понякога разказвам следната история. Бяхме на турне преди години в Италия. Извън различните неща от преживяването, нещото, което съм запомнила най-силно беше огромната разлика, която дава преживяването на един танц, когато в него липсва емоцията. Танцът е една наистина невероятна симбиоза между емоцията, техниката, стила и личните умения на човек. Една от държавите бяха перфектни откъм стил и техника. Всяко движение беше изпипано до детайл. Но на сцената се разхождаха роботи. Усмивките не бяха истински, тотално липсваше емоцията и преживяването на танца. То той просто се изпълняваше като гимнастика. Дори на момченцето, което носеше знамето - и на което му беше казано да се усмихва, усмивката му изглеждаше като тревожна гримаса с озъбване. Все пак бях в кухнята на подготовката - знаех от къде идва. Но преживяването беше по-скоро тъжно. И Аржентина - другата ...

  Покрай една случка от последните дни, се сетих за история от детската ми градина. Ходила съм на детска градина сигурно няколко месеца, била съм на 4. В групата имаше един Жорко, който много ме беше харесал. И типично по детски - дърпаше ми косата, скубеше ме, буташе ме. Въобще - тормозеше си ме. Спомням си, че казах на Жорко 1 път, че не искам да прави така. Казах му 2-ри път, че не искам да прави така. На третия го понатупах малко. Жорко спря да ме тормози. Стана ми пръв приятел. И дори започна да ме защитава от всички други тормозители в групата ни. Разказвам историята не с идеята някой някого да шамари - справяли сме се с наличните ресурси към конкретния времеви диапазон. А по-скоро от гледна точка на границите. Когато едно куче ти се озъбва насреща и налита на бой не е достатъчно да му се усмихваш насреща. Понякога е нужно да извадиш и ти зъбите, за да можеш да се защитиш. Общото ми наблюдение е, че хората много масово и доста често бъркат границите, стените и контрола като е...

Има някои неща, които наистина ми е важно да излезнат от мен под формата на думи. Това да кажеш вътрешната си истина - ясно, без притеснения, без тревожност от осъждане, всъщност изисква смелост. Защото независимо какво правиш - хората винаги съдят, винаги може да искат още. Или винаги може да не са съгласни с теб. Та.. Бъдете смели да казвате вътрешната си истина. Особено когато това е направено с уважение към останалите и изборите им. Днешният пост е за гласа на сърцето и гласа на разума. Няколко случки от последните дни ме провокираха да си го формулирам в главата. Наблюдавам хората около себе си колко се объркват в това какво точно искат. Къде е тяхната посока. Какво всъщност искат да постигнат. И се замислих за моите избори. Една от причините за това объркване е, че не малка част се опитват да подредят нещата изцяло рационално. Кое е 'правилното' и 'разумно' решение. Как 'трябва' да се случат нещата. Когато избираме само с едната страна на монетата обаче - ...