Irina's Blog

Ха така, да последвам примера :) Отново честит рожден ден на един от най-страхотните хора, които познавам - Владко. На него и задочна честитка за присъединяването в голф-фамилията и отървЪнето от пежото; Честито на Бистрето, която има нова любов и стана шофЕрка; Честито на Топи, който също има нова любов и нова работа (последното сравнително ново); Честито на най-любимото ми, че премина успешно най-сериозното му здравословно изпитание. Много целувкиии; Честито на Поли за новата позиция в работата. Стискам палци и за екипа; И последно: честит рожден ден на професор Вучков :D Снимката няма общо с темата, просто тря'аше да я кача :D Фото: Драго Да използвам темата, за да мога и да си самочеститя разни дребни работки. Миткам се активно с колата - толкова активно, че баща ми започна да се шегува, че цялата заплата за дизел ще си харча :) То не че е далеч от истината, защото като нахраних пежака отпред (с антифриз и водичка) и отзад (с дизел) и.. аз останах гладна. А заплатка още нямааа....

Залюбих, мамо, три моми Залюбих, мамо, три моми, три моми, мамо, убави, и трите ми са гиздави... Учи ме мамо, научи, коя от трите да взема.. Леле.. Вземи си, сине, първата, първата, втората, третата, първата най-убавата, най-мила, сине, най-драга.. Вземи си сине, втората, втората, третата, първата, първата най-убавата, леле, най-мила, сине, най-драга. Вземи си, сине, третата, третата, втората, първата, първата най-убавата, леле, най-мила, най-драга.. Залюбих мамо три моми, три моми, мамо, убави, и трите ми са гиздави... Текст : народен, музика : народна Или опит за свободно разсъждение върху с елементи на лирично отклонение.. Нашият герой е влюбен в три мацки. И трите са много готини, много печени и особено вървежни. Само че нашето хлапе е мамино синче. Не може да не се довери на маминото мнение - все пак трябва да се избере най-добрият вариант за глезеничето. Кой ще го храни, пои, глези, обува, облича. Та на пръв поглед майката на лиричния герой (ще го наречем ЛГ за по-кратко) се спир...

Обожавам танците - в почти всичките им вариации. Е, латиното ми е лУеко блудкаво, но.. И то ми е смилаемо за 10-15 минути. Но всъщност тръгнах да пиша тази поредна (да не повярва човек) публикация с една идея: народните танци. Ето това ми е в кръвта, това обичам, това обожавам да танцувам. Тази музика сякаш идва от душата - и ни е заложена още в гените или с две думи: няма измъкване. Когато преди 3 години за първи път ми хрумна тази идея, чичко Гугъл ми изкара само 2-3 резултата за танцови клубове, един от тях беше предишното място, на което ходех.. Първото ми стъпване в залата беше ужасно нервозно, 10 минути обмислях дали изобщо да се обадя на посочения телефон и още 10 минути дали изобщо да тръгна в тази посока след работа. Всъщност беше много забавно, ужасно заразително и адски интересно (с всички възможни прилагателни). После имаше промени в залата, спрях танците за година и повече.. Когато се завърнах отново - залата беше сменена, а и хората бяха с пъти повече - от 20 се бяха увел...

Много странно нещо са това късметите.. Замислих се за тях, когато започнаха един по един да ми се изпълняват - говоря за новогодишните банички&подобни. Е, ясно е, че е въпрос на стечение на обстоятелствата - и все пак.. Късмет! Някой дали случайно се е замислял как всъщност късметите и случайностите определят живота ни. Късмет попаднал си в jobs.bg на перфектното предложение за работа; намерил си половинката на живота си (колкото и променливо да е това понятие с времето); спечелил си от тотото; намерил си 2 стотинки; Е, нещата могат да са и точно обратните: изритали са те от работата ти - уволнен си дисциплинарно, защото шефът ти не се е кефил на прическата ти; гаджето ти ти изневерява; непрекъснато пускаш фишове - и резултат? 0-ла.. изгубил си си заплатата. Как се променя всичко.. :) Интересното е, че водят нас - стрелчовците за късметлийска зодия. Всъщност най-много ме ласкае това, че ни мислят за жизнерадостна зодия. Абе това със зодиите е интересничко за писане ("Чукча не...

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече. Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог , се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя. Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството. И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението...

Мъгливо ли ви е? ООООооо, само така ви се струва. Запотили са се прозорците или още ви гони махмурлук. Ама все пак ще съм в тон: МЪГЛАТА Прокрадва се тихо по тъмните улици, облизва с език полека стъклата, раздира с кашлица старчески сливици, настъпва и бяга отвънка мъглата… Бяло сияние, сякаш от сняг, илюзия, облак от призрачен дим прикрива престъпнишки бяг и прави злодей за добро невидим… Вик и стенание заглъхват в прахта… Отчаяно плаче зад ъгъл дете, рови се просяк уплашен в сметта зад него смъртта своята мрежа плете… Прикрито е всичко, изгубено в пух, мекотата на нощна мъгла, красиво изглежда, а в същност разрух… Прекрасна изглежда, а истински зла… Е, за днес 2.. Рекорд :)

Седя си тука и се чудя - за какъв дявол ми трябваше да се занимавам с писания и блоGове. Ама не като блок 4 - а блоГ4е. Или поне на такова мяза. Преди си седях и се чудех - за какъв дявол им тря'а на тия хора да пишат някакви си работи някъде. И продължавам да се чудя - ама реших да се пробвам - та вземе ми хареса.. Тъй че хорА - дайте своя принос, подкрепете мойта полу-инициатива, може пък да се развия и да стана як блогЪр. А може и това да зарежа. Кой знаЙ.. Тъй - това е сефтето. Несериозни плямпания на несериозно същество - ама и вие сте несериозни щом го прочетохте. Мили мoй, Смехурко... :) Чакай, чакай - изпуснах блоковете и блокажите.. Все пак у Софето живеем - какви са тия пропуски, какво е това чудо.. Имаме си много блокове, имаме си и много блокажи.. Даже и блогъри си намираме тук-там.. И още един се включи - мУа. Отивам още да пиша - сега ще видите вие (зловещ смях)...