Irina's Blog

Периодично някакви теми много ми 'напират' да се появят на бял свят. С тази беше така. Замислила съм се, че хората като цяло сме доста трудно адаптиращи се същества. А целият ни живот е една промяна. Един приятел сравнително наскоро беше казал, че когато нещо не се развива - то умира. И наистина е така. Дори в ежедневната ни служебна дейност непрекъснато изскачат нови неща, нови проблеми и препятствия, които трябва да се преодоляват. Няма начин животът да тече в едно право и равно русло, в което да няма никакви промени. А и за мен лично - в своята същност, промяната е развитие и градация. Естествено - стига човек да знае максимално как да се справи с нея. Адаптацията позволява на всяка една личност да може да се напасне към предложените от живота ситуации - без това да води до стрес или проблеми. Преди години се притеснявах в някаква степен, че биографията ми е свързана с много и най-различни дейности - от телекомуникации, през енергетика, маркетинг, продажби, журналис...

Както не един път съм отбелязвала - удивителни в заглавие много рядко ползвам. Още по-рядко сядам да пиша пост в блога в 2ч. през нощта. Е, явно случаят е такъв. Последните месеци имах честта да посетя най-различни по профил заведения: през "Грамофон", "Кабаре", механа "София", механа "При шопите" и тн. Изключвайки строго специализираните като музикален профил заведения (т.е. Хоротеката, "Микстейп", "РокИт") всички цитирани по-горе, умишлено неглижират и заобикалят закона против тютюнопушенето на публични места. Вероятно и аз самата много съм се разглезила (ако изобщо е правилно да ползвам толкова силна дума). Просто липсата на тютюнев дим последните месеци (и години) при публични събития, свързани с танци, ми даде свободата да ДИШАМ. И в момента силно задимените заведения изключително много ме натоварват - не само емоционално, но и физически. Е, убедена съм, че корпоративното мнение на управителите на въпросните мес...

Пазарна икономика. Практически няма ден, в който понятието да не се завърти някъде в пространството около нас. Искаме, не искаме - живеем в общество, което е свързано с правилата и изискванията на капитализма. ВСИЧКИ искат да продават. ВСИЧКИ искат да бъдат видяни, харесани и купени на пазара. Просто защото това е начина, по който ще оцелеят и ще се развиват. Всеки един бизнес има нуждата от клиенти. И дори и когато стигнеш върха на пирамидата - със собствена фирма, собствено развитие на нещата, над теб остава един по-голям и по-вечен шеф - и това е Негово Величество - Клиентът. По принцип не използвам главни букви, удебелен шрифт и тн. Но точно тази тема в много голяма степен ми е важна. Защо? Защото въпреки че всички ние сме заринати отвсякъде с информацията за това, че Клиентът е най-важен, че дори "Знаем как пие кафето си", реално не знаем как да търсим правата си като клиенти. И не само - дори да получаваме информация като такива.  Интернет последните години д...

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

И преди съм говорила за границите. Напоследък още повече ми се завъртя в главата, че всъщност, когато хората се притесняват от едната крайност - много често залитат в другата. А всъщност от скромните ми години на опит се убеждавам (и продължавам да се убеждавам), че истината е в баланса. В намирането на средата, в търсенето на най-лесния и най-кратък път. Защото крайностите никога не са от полза - нито за нас самите, нито за другите.  Както се казва - всеки има правото да взима решения, които са му най-присъщи, има правото да си 'чупи главата', както прецени. Но поучаването от чуждия опит (или грешки) на никой не му е било и няма да бъде в минус. И понеже се усещам, че мислите ми са леко неструктурирани - ще хвана като пример егоизма. Самата дума "егоизъм" е наситена на първо четене с крайно негативно значение. Или поне медии и хора са я натоварили през годините с черни окраски. Да, когато някой се превърне в егоцентрик без никаква мисъл за другите и све...

Края на годината е времето, в което всеки има нуждата да седне, да преосмисли нещата, които са му се случили - и много често да си направи обещания за промени от януари. Всяко ново и различно нещо вътрешно си обещаваме (много често), че започва от утре, от 01-ви, от следващата седмица. Началото на годината винаги е изключително 'правилен' момент за споразумения със себе си, че ще започнем/завършим/продължим нещо важно за нас самите :-) Естествено - изобщо не е сигурно, че това наистина се случва. Като за период за равносметка - днес седнах и четох стари мои писания из интернет-пространството преди няколко години. Интересно е как човек може да види емоционалното и духовното си развитие с равносметката на нещо подобно. Но това малко отклонение. 2013г. за мен поне беше година на много промени. Във всяко едно отношение. Най-вече служебно. Като една работлива пчеличка години наред съм работила с фиксирано работно време, с фиксиран доход и (сравнително) уточнени разходи. ...

" Хороводец " скоро ще навърши заветната (и отговорна) възраст от 3 години. Сядам да пиша този пост и под еуфористичното въздействие на моя собствен рожден ден. Това беше първия рожден ден, в който искрено си признавам, че много се притесних от количеството хора, които побра залата на Екзарх Йосиф 60. И най-хубавото от всичко беше, че тези хора бяха събрани основно от една идея - да се позабавляваме заедно! Залата беше изпълнена с много обич, радост, (запотени стъкла) и усмивки :-) По принцип писанията ми са с доста ясно изразена конкретика за идеята им. В момента просто се чувствам щастлива. От това, което ми давате, от това, което виждам по лицата на всеки един. Защото народните танци не са само и единствено заучени движения. Те са единство, общност, любов, разбирателство и най-вече - приятелство! :-) А това е най-важното нещо, което намирам във всеки един от вас. Последната година предприех  много крайни и драстични промени в личния ми живот, за да гоня и пр...