Irina's Blog

Пазарна икономика. Практически няма ден, в който понятието да не се завърти някъде в пространството около нас. Искаме, не искаме - живеем в общество, което е свързано с правилата и изискванията на капитализма. ВСИЧКИ искат да продават. ВСИЧКИ искат да бъдат видяни, харесани и купени на пазара. Просто защото това е начина, по който ще оцелеят и ще се развиват. Всеки един бизнес има нуждата от клиенти. И дори и когато стигнеш върха на пирамидата - със собствена фирма, собствено развитие на нещата, над теб остава един по-голям и по-вечен шеф - и това е Негово Величество - Клиентът. По принцип не използвам главни букви, удебелен шрифт и тн. Но точно тази тема в много голяма степен ми е важна. Защо? Защото въпреки че всички ние сме заринати отвсякъде с информацията за това, че Клиентът е най-важен, че дори "Знаем как пие кафето си", реално не знаем как да търсим правата си като клиенти. И не само - дори да получаваме информация като такива.  Интернет последните години д...

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

И преди съм говорила за границите. Напоследък още повече ми се завъртя в главата, че всъщност, когато хората се притесняват от едната крайност - много често залитат в другата. А всъщност от скромните ми години на опит се убеждавам (и продължавам да се убеждавам), че истината е в баланса. В намирането на средата, в търсенето на най-лесния и най-кратък път. Защото крайностите никога не са от полза - нито за нас самите, нито за другите.  Както се казва - всеки има правото да взима решения, които са му най-присъщи, има правото да си 'чупи главата', както прецени. Но поучаването от чуждия опит (или грешки) на никой не му е било и няма да бъде в минус. И понеже се усещам, че мислите ми са леко неструктурирани - ще хвана като пример егоизма. Самата дума "егоизъм" е наситена на първо четене с крайно негативно значение. Или поне медии и хора са я натоварили през годините с черни окраски. Да, когато някой се превърне в егоцентрик без никаква мисъл за другите и све...

Края на годината е времето, в което всеки има нуждата да седне, да преосмисли нещата, които са му се случили - и много често да си направи обещания за промени от януари. Всяко ново и различно нещо вътрешно си обещаваме (много често), че започва от утре, от 01-ви, от следващата седмица. Началото на годината винаги е изключително 'правилен' момент за споразумения със себе си, че ще започнем/завършим/продължим нещо важно за нас самите :-) Естествено - изобщо не е сигурно, че това наистина се случва. Като за период за равносметка - днес седнах и четох стари мои писания из интернет-пространството преди няколко години. Интересно е как човек може да види емоционалното и духовното си развитие с равносметката на нещо подобно. Но това малко отклонение. 2013г. за мен поне беше година на много промени. Във всяко едно отношение. Най-вече служебно. Като една работлива пчеличка години наред съм работила с фиксирано работно време, с фиксиран доход и (сравнително) уточнени разходи. ...

" Хороводец " скоро ще навърши заветната (и отговорна) възраст от 3 години. Сядам да пиша този пост и под еуфористичното въздействие на моя собствен рожден ден. Това беше първия рожден ден, в който искрено си признавам, че много се притесних от количеството хора, които побра залата на Екзарх Йосиф 60. И най-хубавото от всичко беше, че тези хора бяха събрани основно от една идея - да се позабавляваме заедно! Залата беше изпълнена с много обич, радост, (запотени стъкла) и усмивки :-) По принцип писанията ми са с доста ясно изразена конкретика за идеята им. В момента просто се чувствам щастлива. От това, което ми давате, от това, което виждам по лицата на всеки един. Защото народните танци не са само и единствено заучени движения. Те са единство, общност, любов, разбирателство и най-вече - приятелство! :-) А това е най-важното нещо, което намирам във всеки един от вас. Последната година предприех  много крайни и драстични промени в личния ми живот, за да гоня и пр...

Има моменти от ежедневието, които ме провокират към преосмисляния на нещата, които се случват. В някаква степен и рождения ден е такъв - по-скоро към положително. Масово хората се депресират около тази дата. Не искат да празнуват, не искат да си казват възрастта, не искат да им се честити. Аз винаги съм била на логиката, че това е един прекрасен повод за празнуване, а колкото повече поводи за празнуване - толкова по-добре! :-) Едно от пожеланията, които много силно ме докоснаха, беше: "Честит рожден ден, Ирина. Бъди винаги така усмихната и позитивна. Бъди светлина." И не защото се считам за светлина, а защото се замислих за различната значимост на хората в нашия живот. Има хора - и хора. Има познати, с които говорим често, виждаме се често, но остават далечни за най-дълбоките кътчета на нашите души. Има приятели, които въпреки че считаме за близки, също държим на определена дистанция. И има единици хора, които така променят нашата душа и нашето ежедневие, че дори...

Последните седмици съм се замислила за груповото поведение. За начина, по който се държи една личност в ситуация на някаква група по интереси.  И със сигурност мога да кажа, че за мен едно от най-големите предизвикателства, пред които можем да се изправяме, е вървенето срещу течението. Различността. Собствената позиция и мнение. И то не просто с идеята да го има, за да е различно - а обосновано, реалистично и искрено. Това да се противопоставиш на тълпата и групата и да отстояваш себе си. Въпреки последствията, въпреки знанието, че това много вероятно ще доведе до отхвърляне. Осъзнатият избор на нещо такова не е лесен. Защото крайният резултат винаги е такъв: групите не обичат различните. Групите имат една обща (и най-често насочвана от определен човек - лидер) психология. И за да бъдеш приет от групата - трябва да действаш като всички в нея. Или старата приказка: "Когато си в Рим - прави като римляните". Да не проявяваш или натрапваш позиция. Да не си прекален...