Irina's Blog

Последните няколко години обществото ни претърпя една коренна промяна: масово много хора започнаха да танцуват. Причините за това са изключително разнообразни: от фокусирането на работната среда в длъжности, изискващи много застоял начин на живот – и най-вече целодневно седене на работния стол. През желанието за намиране на нова среда, нови приятели, ново развлечение, което да разнообразява сравнително монотонния начин на живот. До желанието при някои да срещнат своята бъдеща половинка.                 Голяма част от хората обаче имат нужда от нещо ново, от промяна, от нещо различно, което да вкара шарените краски в техния живот. И танците са едно прекрасно средство за това. Докато преди 10-12 години сякаш дори беше срамно (особено за мъжката половина от обществото) да се танцува, сега на изказването, че някой танцува – почти винаги въпросът е: „Какво?“ и „Къде?“.       ...

Настоящият материал касае малко по-конкретно школите за народни танци, но спокойно критериите тук могат да бъдат взети като основа за всеки тип танцово занимание. Последните няколко години интересът към почти всички тнцови занимания става изключително голям. И тенденцията не е занамаляването му – а точно обратното. С времето се превръща в прогресия. По тази причина един от логичните въпроси, които всеки бъдещ танцьор би си задал е: „Къде да започна да танцувам? По какви критерии да избера школата?“. 1.        Локация. Това е най-логичния и лесен начин, чрез който да се ориентирате към танцова школа. Все още нямаме налично приложение, с което да се ориентираме дали в нашия регион има подходящ клуб за танци, но и Google е чудесен ориентир. Ако предпочитаме стигането до залата – да е почти по чехли, това е начина. Естествено тогава подборът ни ще е на база на само един критерий, който не може да гарантира качеството на услугата, която ще получи...

Това писание не е за тези от вас, които държат да притежават все нови и скъпи вещи. Това писание не е и за тези от вас, които обичат да се подлъгват по рекламите, крещящи от телевизора, че се нуждаете СЕГА и ВЕДНАГА от най-новия и бърз кредит. Това писание също не е и за тези от вас, които заменяте нещата без да са счупени. Нито за тези от вас, които считате пазаруването за единственият начин емоционално да задоволите вътрешни липси и празноти. Но е за тези от вас, които намират нещо погрешно в пазарното ни общество. Тези от вас, които не бързат да се сдобият с най-новия модел телефон, лаптоп или таблет. Както и тези от вас, които биха занесли куфара си за ремонт – а не да го смените с нов. Подхващам за основна темата с телефоните, тъй като всеки един от нас е притежател на поне 1-2 подобни устройства. Преди години беше абсолютно нормално да вземеш телефон, който да ти служи поне 3-4 години. Все още даже имам една работеща Нокия, която злополучно падна от 2-ри...

Започвам с една много запомняща се и харесвана от мен мисъл: "Повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.". Според Интернет тя принадлежи на Хорас Джексън Браун - дано и действително да е така, защото дълбоко уважавам този ум. Покрай раждането на близначките се хвърлих със засилка в една огромна индустрия, за която нямах никаква представа. Заля ме информация, как имам нуждата от: Повивалник, кошара, бебефон, колектори за кърма, уокър (много обичам чуждиците) и какво ли още не. Не стига отделните неща, с които трябваше да се сдобием,но и в магазините за всяко нещо имаше версии от 5 до 500 лева (често и нагоре). Незнаещата ми глава с какво точно ще се сблъскам, ме караше да се чувствам като идиот в небрано лозе. И като една типично добра майка - си мислех, че трябва да взимаме от най-доброто, за да дадем най-доброто на децата ни. Само че в момента разсъждавам малко по-разл...

"Наръчник на мързеливеца за постигане на успех" на Ърни Зелински е книжка, която изключително много уважавам и харесвам :) Преди 4 години съвсем случайно тя ме мотивира да събера сили и да се захвана с нещо, което много обичам. Е, не само тя, но и хората около мен. Сега със сигурност вече не съжалявам за избора, макар че пътят не е бил една права и безпроблемна пътека. Изваждам си тук част от цитатите, които ми се иска хората да използват и запомнят. " За да бъдете Успяващ мързеливец - едновременно спокоен, безгрижен, продуктивен и Успяващ - имате нужда от мотивация. Първо - трябва да бъдете мотивирани да помислите и решите какво е важно за вас. Второ - трябва да бъдете мотивирани да правите важните неща отлично. Трето - трябва да бъдете мотивирани да престанете да се занимавате с неважните неща. И накрая - трябва да бъдете мотивирани да се отнасяте спокойно на живота и да му се радвате такъв, какъвто е." "Заблуждавате се, ако си мислите, че...

Не ми е за първи път да пиша за хаоса. Със сигурност не съм един от най-поредените и координирани в ежедневието си хора. Макар че тези, които са работили по различни проекти с мен - са ме запомнили като изключително организиран и подреден човек. Какъв парадокс. Оказва се, че не особено подредената стая - може много пряко да координира с възможността да се движат няколко и много различни процеси. Всеки от които, е на съвсем различен етап от своето развитие. С Бистра вчера се заговорихме за контрола, хаоса, подредеността. И се замислих по въпроса (естествено): имаме ли всъщност шанс да 'подредим' ежедневието си? Имаме ли реално възможност да овладеем хаоса? И за мен простичкият отговор е "не". Не защото не искаме, не защото ни липсва достатъчно мотивация. Просто животът е толкова шарен и непредсказуем, че овладяването на хаоса означава да стопираме всички тези шарени и творчески неща, които може да ни се случат или да ни изненадат отнякъде.  През годините з...

Интересен феномен наблюдавам в хората наоколо,. Обикновено всички изключително много обичат да цитират характерните за тяхната зодия черти - особено ако в тях присъстват думите: въображение, творчество, новаторство. Много обичат да казват, че са различни, уникални, че не се тревожат от това да рискуват. А простичката истина е, че нещата в 90% от случаите са точно наобратно. И не само че са наобратно - а и тези 10%, които се осмеляват да използват активно въображението си, да са различни, уникални, неповторими и по някакъв начин (за обществото) луди - дори често са отритвани, отхвърляни и заклеймявани. Всички са наясно с рационалната част от самите тях, че всъщност именно въображението, творчеството, креативното мислене - са това, което бута обществото напред. Понякога дори само фактът, че някой ентусиаст си е позволил да мечтае за нещо, облякъл го е в рамките на цел - и е положил усилия да го постигне, колкото и невъзможно да е изглеждало в началото, може да е довело до изпъл...