Irina's Blog

Май ме хваща музата да пиша в блога, основно когато ме е ядосал някой - или съм се впечатлила негативно :-) В конкретния случай ще изключа факта, че работя в търговски отдел и самата аз комуникирам с клиенти. Ще погледна нещата от другата страна - на тази, която получава услугата. Та в тази връзка една типична ситуация: Прекрасна сутрин, събудили сте се с усмивка. Да кажем, че е събота - и денят е почивен. Искате да го прекарате в някакви полезни за себе си задачки - да напазарувате от поредния хипермаркет, да хапнете нещо навън с приятели, да се разходите, да седнете в кафенето в парка. Всички тези варианти, които ние възприемаме като развлечение, всъщност са свързани и с отношенията Търговец-Клиент. Продължавам да не мога да разбера тези, които работят с хора - и ги посрещат по-скоро като натоварване, тормоз, пречка, заемане на времето и тъй нататък. И то хора, на които това всъщност им е основата на бизнеса - и би трябвало да им носи дори финансова изгода. Да оставим комерсиалната ...

Този път ще бъда много кратка. В хороскопа на Линда Гудман за стрелеца пишеше, че гледаме на света с розови очила. Всъщност по-вярното е, че се стараем да има баланс и справедливост - дали за нас, дали за близките около нас. Което за съжаление няма как да се случи винаги. Това, което с годините така и не се научих, е да не се питам "Защо?", когато везните са в обратната на справедливостта посока. Вероятно светът би бил много спокоен и скучен ако всичко се нареждаше винаги в правилната посока.  И все пак - нещата са много по-лесни, когато посрещаш хората с положително желание и усмивка. Вероятността да попаднеш на същото от другата страна е много по-голяма, отколкото когато приемаш всичко с негативизъм. Или си типа човек, който по модерному наричаме 'хейтър'.  Усмихвайте се! :-)

Не ми е дошло вдъхновението да говоря за физическите граници. А за вътрешните такива. Замисляли ли сте се, че голяма част от поведението ни се определя от изградените вътре в нас бариери. Една част от тях са налагани още с възпитанието ни и са важни за ценностната система, морала, поведението в обществото. Въпреки че и те дават някакво негативно отражение, са нещо необходимо. В главата ми всъщност от вчера се въртят идеи за другите граници. Тези, които сами си слагаме - със самоубеждението, че 'не можем', че 'не искаме', че 'нямаме време'.  Психолозите биха го обяснили по-правилно от мен. Но всеки от нас се е сблъсквал със ситуацията на предварително създадената нагласа. Примерно: човек има много тежък изпит в събота. Още 2 седмици преди него той започва да се самоубеждава, че изпитът е прекалено тежък и няма да се справи, независимо какви точно усилия полага по въпроса. Тъй като сам работи в тази посока, в крайна сметка не сяда да прочете материала. Резултатът...

Един от най-хубавите спектакли на ансамбъл "Българе" носи това красиво заглавие (или поне близко до него). Предварително се извинявам за малкото плагиатство, просто в думичката "магия" за мен носи целият заряд и цялото значение на танците. Ако попитате различни хора за това какво означават за тях танците, ще получите коренно различни отговори. Като: Мъчение - "С два леви крака съм, пък ме карат да танцувам" Необходимост - "Кум ще ставам, ще трябва да уча хорца" Релакс; Спокойствие; Свобода; Единство; Хармония; И какво ли още не. Много мъже отиват на танци с идеята да се запознаят с готини девойки. Няма да забравя култовата реплика на Данчо за причината на някои негови познати да започнат да учат салса: "Къде освен на бачата можеш да направиш половин секс с красива жена? Но както и да го наричаме, танцът социализира. Изгражда контакти, събира хората. Действително различните стилове обединяват различни групи от хора, но всички са водени от е...

1:30ч., край на почивните дни, а не ми се спи.. Като се замисля за манипулациите - и все ми се върти тази приказка в главата. Може би защото в образа на Лисицата са се събирали не един или двама човека, абсолютно убедени колко са добри в манипулирането на хората. Забелязала съм обаче едва константна тенденция при тях: дори да успеят да приложат номерата си върху някой, на финала остават прецакани и то много генерално от някой. Къде заради прекалено голяма самоувереност и подценяване на уменията на другите, къде заради нещо друго.. Те винаги са абсолютно убедени в собствената си правота. Виждат и знаят всичко. И говорят за това колко са добри в манипулирането на околните. Само че говоренето за дадено умение, не значи че въпросният човек го притежава. Може би защото най-добрият (според мен) манипулатор, когото познавам, никога не го е обявявал публично. Той просто знаеше как да постига целите си, знаеше как да контролира цялостното си поведение, дни и месеци наред, с идеята да постигне ...

Първо да кажа, че изобщо не вярвам в Съдбата. Прекалено ми е трудно да приема факта, че хората нямат право на собствени решения и на собствени действия, а всичко около тях се определя от нечие чуждо вмешателство или 'план'. Данчо беше сложил нещо много точно в профила си в скайп - един интересен цитат на Уди Алън "“If you want to make God laugh, tell him about your plans.” Тематично. Много хора около мен вярват.. В нещо - в Господ, в Съдбата, в Истината. И аз вярвам в какво ли не, но ми е трудно да вкарам в един образ или един елемент всичко това. Не мога и да поверя като отговорност на нещо друго (или друг) собствените ми решения. Прекалено съм практична или реалистична - знам ли. Та тръгнах да пиша за случайностите. Както се казва - хем не вярвам, хем вярвам в нещо. От една страна не мога да приема, че Съдбата съществува, от друга страна е много странно как нещата понякога така се подреждат сами, че на финала да се случи едно мъничко и толкова значимо събитие, че да пре...

Животът отминава.. Бавно стъпва с лапички навън.. Спомени ли само ни оставя ? Или усета за смътен сън..? Живот - като на кино, изтича като пясък през реше.. Кога дойде? Кога ли ще отмине..? При срещата на старец с дете..