Irina's Blog

Понякога се чудя как може да помня такива дивотии (въпреки цялата си разсеяност): кой какво казал, кой къде отишъл.. Та на темата: причината да седна да пиша, вместо да отида и да си легна на меко и удобно е, че пак ми се въртят няколко такива цитата на познати в главата, които много ми се ще да подредя в една обща идея. Цитатите са нещо от сорта (не парадирам за точност, както обикновено не съм по конкретната фактология): - Когато правиш добро, когато си добър човек - ти се случват хубави работи. И лошото, което сториш - ти се връща; - Манекенките също ходят до тоалетната; - Няма такова нещо като "добър" или "лош" човек; Тъй.. Привидно несвързаните и хаотични мисли, които съм събрала, имат една обща идея. Иска ми се да поразсъждавам малко над това що е то 'добър човек' и има ли почва у нас. Още един PopUp ми изскочи като цитат от вчера: "Старая се да съм добър човек". Явно това дали сме добри, лоши или.. Нещо по средата има голямо значение за хо...

Мисля, че е излишно да обяснявам надълго и нашироко що е то 'толерантност' и има ли тя почва у нас. Замислих се колко много варира границата на това какво възприема, приема и е склонен да допусне всеки един различен човек. И това е абсолютно нормално - опита, средата, възпитанието, общуването много варират за отделните индивиди. Но и се замислих за още нещо - доколко сме склонни да отричаме това, което всъщност не се вписва в нашата логика, в тези рамки и граници, които считаме за правилни. Хората сме много склонни директно да отречем противоположното - или дори различното като поведение. Много рядко се случва някой да се опита да повдигне завесата и да потърси мотивацията, причините, довели до дадено действие или събитие. А всъщност това не отнема кой знае колко голямо усилие. Много по-лесно е да се каже едно простичко "Не", което да спести много време и усилия. Обаче това, което може да пропусне човек понякога си заслужава повече. Опознаването, разбирането на хора...

Най-добрият избор при правенето на грешки е.. Просто да не ги правим :-) Естествено, най-разумното и правилно нещо е да се поучаваме от чуждите такива. Да внимаваме какви избори правим - и дали околните вече не са се опарили от същото това нещо. Да но хората имаме странния навик да не приемаме огъня като истински до момента, в който не ни е опарил. Или поне да не възприемаме горещината по същият този начин. Нормално - виждаме го през чужди очи или слушаме чужди разкази за това колко е опасен. И все пак.. Понякога може би по-добрият избор е да усетим болката сами. Защото този негативен опит се запечатва много по-силно в съзнанието ни, отколкото всяка една мъдра и поучителна приказка. Не, не иде реч за това да се скача от проблем на проблем с идеята да ни заболи колкото може повече. Иде реч за точно обратното - страха от това сам да пробваш и сам да опиташ.  Или накратко казано - иде реч за пропилените шансове. За изпуснатите моменти в чуденката: "Това дали е правилно или не е?...

Май ме хваща музата да пиша в блога, основно когато ме е ядосал някой - или съм се впечатлила негативно :-) В конкретния случай ще изключа факта, че работя в търговски отдел и самата аз комуникирам с клиенти. Ще погледна нещата от другата страна - на тази, която получава услугата. Та в тази връзка една типична ситуация: Прекрасна сутрин, събудили сте се с усмивка. Да кажем, че е събота - и денят е почивен. Искате да го прекарате в някакви полезни за себе си задачки - да напазарувате от поредния хипермаркет, да хапнете нещо навън с приятели, да се разходите, да седнете в кафенето в парка. Всички тези варианти, които ние възприемаме като развлечение, всъщност са свързани и с отношенията Търговец-Клиент. Продължавам да не мога да разбера тези, които работят с хора - и ги посрещат по-скоро като натоварване, тормоз, пречка, заемане на времето и тъй нататък. И то хора, на които това всъщност им е основата на бизнеса - и би трябвало да им носи дори финансова изгода. Да оставим комерсиалната ...

Този път ще бъда много кратка. В хороскопа на Линда Гудман за стрелеца пишеше, че гледаме на света с розови очила. Всъщност по-вярното е, че се стараем да има баланс и справедливост - дали за нас, дали за близките около нас. Което за съжаление няма как да се случи винаги. Това, което с годините така и не се научих, е да не се питам "Защо?", когато везните са в обратната на справедливостта посока. Вероятно светът би бил много спокоен и скучен ако всичко се нареждаше винаги в правилната посока.  И все пак - нещата са много по-лесни, когато посрещаш хората с положително желание и усмивка. Вероятността да попаднеш на същото от другата страна е много по-голяма, отколкото когато приемаш всичко с негативизъм. Или си типа човек, който по модерному наричаме 'хейтър'.  Усмихвайте се! :-)

Не ми е дошло вдъхновението да говоря за физическите граници. А за вътрешните такива. Замисляли ли сте се, че голяма част от поведението ни се определя от изградените вътре в нас бариери. Една част от тях са налагани още с възпитанието ни и са важни за ценностната система, морала, поведението в обществото. Въпреки че и те дават някакво негативно отражение, са нещо необходимо. В главата ми всъщност от вчера се въртят идеи за другите граници. Тези, които сами си слагаме - със самоубеждението, че 'не можем', че 'не искаме', че 'нямаме време'.  Психолозите биха го обяснили по-правилно от мен. Но всеки от нас се е сблъсквал със ситуацията на предварително създадената нагласа. Примерно: човек има много тежък изпит в събота. Още 2 седмици преди него той започва да се самоубеждава, че изпитът е прекалено тежък и няма да се справи, независимо какви точно усилия полага по въпроса. Тъй като сам работи в тази посока, в крайна сметка не сяда да прочете материала. Резултатът...

Един от най-хубавите спектакли на ансамбъл "Българе" носи това красиво заглавие (или поне близко до него). Предварително се извинявам за малкото плагиатство, просто в думичката "магия" за мен носи целият заряд и цялото значение на танците. Ако попитате различни хора за това какво означават за тях танците, ще получите коренно различни отговори. Като: Мъчение - "С два леви крака съм, пък ме карат да танцувам" Необходимост - "Кум ще ставам, ще трябва да уча хорца" Релакс; Спокойствие; Свобода; Единство; Хармония; И какво ли още не. Много мъже отиват на танци с идеята да се запознаят с готини девойки. Няма да забравя култовата реплика на Данчо за причината на някои негови познати да започнат да учат салса: "Къде освен на бачата можеш да направиш половин секс с красива жена? Но както и да го наричаме, танцът социализира. Изгражда контакти, събира хората. Действително различните стилове обединяват различни групи от хора, но всички са водени от е...