Пак започвам история за пежака. Еййй, накрая ще ви писне от мен (ако вече не е) и ще си кажете - те я таз, тя също се прихвана с автомобилите само...
Ноооо историята беше Ужасно Уморително Унищожителна (или УУУ накратко). Хайде като дневниче и накратко:
- бързо ставане в 10.30ч. Още по-бързо правене на кафе и уговорка с Владко да ни вземе в 12 и нещо.
- опит за запалване на пежака след зареждането на акумулатора: пореден и още по-неуспешен;
- опит за бутане на пежака за запалване: пореден неуспех. И блокаж на скоростите :D
- закачане за метално въже;
- няколко поредни удара при опъването на въжето, пропускам обясненията за ефективното блъскане като разпадане на колите, което се чуваше при всяко обтягане.
- скъсване на въжето малко след трамвайната линия;
- с 200 мъки довлачване до сервиза след тичане за еластично въже.
МноУ сухо прозвуча, но мозъкът ми спи - даже не съм сигурна дали мисля кат хоратааа :) Ама в общи линии беше един много уморителен и изнервен ден. Мислех си, че пИжо е умрял, а Сашко взе, че го съживи. И даже мъркаше, когато си тръгвахме, а скоростите така хубаво работеха след подмяната, че чак се чудех дали не съм сбъркала колата. Незапалването се оказа от една изгоряла свещ, превантивно сменихме масления и въздушния филтър и наляхме доста антифриз.. И пИжо е доволен, сутринта запали и ме докара до бачкането кротко-кротко... Всъщност не толкова кротко, че нещо се усещам как след ремонта започвам прекалено много да се кефя да надхвърлям 50км/ч. и да натискам газта. Направо съм за бой! А бях такъв послушен шофьор...
И това е моментът за нещо много важно:
Големи, неее, не големи - ГИГАНТСКИ благодарности на:
Ноооо историята беше Ужасно Уморително Унищожителна (или УУУ накратко). Хайде като дневниче и накратко:
- бързо ставане в 10.30ч. Още по-бързо правене на кафе и уговорка с Владко да ни вземе в 12 и нещо.
- опит за запалване на пежака след зареждането на акумулатора: пореден и още по-неуспешен;
- опит за бутане на пежака за запалване: пореден неуспех. И блокаж на скоростите :D
- закачане за метално въже;
- няколко поредни удара при опъването на въжето, пропускам обясненията за ефективното блъскане като разпадане на колите, което се чуваше при всяко обтягане.
- скъсване на въжето малко след трамвайната линия;
- с 200 мъки довлачване до сервиза след тичане за еластично въже.
МноУ сухо прозвуча, но мозъкът ми спи - даже не съм сигурна дали мисля кат хоратааа :) Ама в общи линии беше един много уморителен и изнервен ден. Мислех си, че пИжо е умрял, а Сашко взе, че го съживи. И даже мъркаше, когато си тръгвахме, а скоростите така хубаво работеха след подмяната, че чак се чудех дали не съм сбъркала колата. Незапалването се оказа от една изгоряла свещ, превантивно сменихме масления и въздушния филтър и наляхме доста антифриз.. И пИжо е доволен, сутринта запали и ме докара до бачкането кротко-кротко... Всъщност не толкова кротко, че нещо се усещам как след ремонта започвам прекалено много да се кефя да надхвърлям 50км/ч. и да натискам газта. Направо съм за бой! А бях такъв послушен шофьор...
И това е моментът за нещо много важно:
Големи, неее, не големи - ГИГАНТСКИ благодарности на:
- Владко - за търпението, дърпането, изнервянето, пиенето на кафе по време на чакането, бутането, дърпането и тъй нататък;
- Мартии - за търпението, дърпането, неизнервянето, пиенето на кафе, бутането, дърпането и висенето през цялото време на дърпането върху съединителя...
- Сашко (който няма да прочете това): за съживяването на мъртвите - или с 1 дума: пИжооо;
- & всички останали, които искат да им се благодари :)
Коментари
Даже ме обвиниха, че ми е прекалено амбициозен плана (ще зема да пиша и по въпроса) с обновяването му.