Пропускане към основното съдържание

Съботни истории

Пак започвам история за пежака. Еййй, накрая ще ви писне от мен (ако вече не е) и ще си кажете - те я таз, тя също се прихвана с автомобилите само...
Ноооо историята беше Ужасно Уморително Унищожителна (или УУУ накратко). Хайде като дневниче и накратко:
- бързо ставане в 10.30ч. Още по-бързо правене на кафе и уговорка с Владко да ни вземе в 12 и нещо.
- опит за запалване на пежака след зареждането на акумулатора: пореден и още по-неуспешен;
- опит за бутане на пежака за запалване: пореден неуспех. И блокаж на скоростите :D
- закачане за метално въже;
- няколко поредни удара при опъването на въжето, пропускам обясненията за ефективното блъскане като разпадане на колите, което се чуваше при всяко обтягане.
- скъсване на въжето малко след трамвайната линия;
- с 200 мъки довлачване до сервиза след тичане за еластично въже.
МноУ сухо прозвуча, но мозъкът ми спи - даже не съм сигурна дали мисля кат хоратааа :) Ама в общи линии беше един много уморителен и изнервен ден. Мислех си, че пИжо е умрял, а Сашко взе, че го съживи. И даже мъркаше, когато си тръгвахме, а скоростите така хубаво работеха след подмяната, че чак се чудех дали не съм сбъркала колата. Незапалването се оказа от една изгоряла свещ, превантивно сменихме масления и въздушния филтър и наляхме доста антифриз.. И пИжо е доволен, сутринта запали и ме докара до бачкането кротко-кротко... Всъщност не толкова кротко, че нещо се усещам как след ремонта започвам прекалено много да се кефя да надхвърлям 50км/ч. и да натискам газта. Направо съм за бой! А бях такъв послушен шофьор...

И това е моментът за нещо много важно:
Големи, неее, не големи - ГИГАНТСКИ благодарности на:
  • Владко - за търпението, дърпането, изнервянето, пиенето на кафе по време на чакането, бутането, дърпането и тъй нататък;
  • Мартии - за търпението, дърпането, неизнервянето, пиенето на кафе, бутането, дърпането и висенето през цялото време на дърпането върху съединителя...
  • Сашко (който няма да прочете това): за съживяването на мъртвите - или с 1 дума: пИжооо;
  • & всички останали, които искат да им се благодари :)

Коментари

Хесапов каза…
А ремъците погледна ли?
Irina Bo каза…
Днес и ремъците ще се преглеждат, въобще пежака ще мине на цялостно лечение.
Даже ме обвиниха, че ми е прекалено амбициозен плана (ще зема да пиша и по въпроса) с обновяването му.

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...