Пропускане към основното съдържание

Амбициозен план - лъвове 2

"Прекалено ти е амбициозен плана" - цитат. А аз само казах, че искам да си стегна пежака. Какво пък толкова му е амбициозно това ми желание? Пижо се отблагодарява много ефективно за всяка една грижа, която полагам за него.

В тази темичка много подробно обяснявам какво точно съм направила и какво мисля да направя. Да не тормозкам хората с подробности отново, ако изобщо някой чете де :)

Амбициозен план и желание: пижо да изглежда по-добре в близката половин година, да движи по-добре, да си го харесвам още повече.

Ей, така между другото споменавам, че последните 2-3 дена налитам на все повече и повече малоумници. Просто всички възрастни хора имат огромното желание да се самоубият баш с пежака. Аде не - моля ви се... Рано е още.
А сутринта един Хюндай искаше да ме бута отдясно.
Шофьорска му работа :D
Етикети:

Коментари

Sluncho каза…
А не чете - ;) аз съм редовен абонатЪ
12 март 2008 г. в 21:28
Анонимен каза…
A това е целта:
http://ps3media.ign.com/ps3/image/article/817/817538/sega-rally-revo-20070904105133097-000.jpg

Следва - №1 на дамскиО ралЛлИй Чампионат. ;)
12 март 2008 г. в 21:47
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...
1 коментар
Прочетете още

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...
Публикуване на коментар
Прочетете още