Пропускане към основното съдържание

За решенията



Мразя да взимам важни решения. Мразя да съм в ситуация, в която трябва да избера нещо - и нито един от вариантите да не води до нещо добро. Пробвах с отлагането, ама действа само до определено време, след това зацикляш и проблемът си се появява епизодично да ти отрови животеца.
Опцията да поплача на нечие рамо също отпада, нито биха ме разбрали, нито биха ми съчувствали, нито биха ми предложили реално решение, което да върши работа.
В момента точно споделям май сама със себе си, дано поне така избистря главата си за някаква новоизникнала възможност. Която не съм измислила за месеци наред.
Етикети:

Коментари

Sluncho каза…
Какво си се размислила така вторнишки?????
Сподели като пред Миглена Ангелова :) и да знаеш ,че за всичко си има простичко, лесничко и ..... приемливо решение. Което да не те кара да плачеш на никое рамо а само да се раздваш и да ти е готино, Че те има тук и сега.
10 април 2008 г. в 21:49
Irina Bo каза…
На Миглена Ангелова ходи ли й се в Хепи? :D
15 април 2008 г. в 16:27
Unknown каза…
Не знам дали още си на същия акъл, но ми се струва, че отлично разбирам за какво говориш...
22 февруари 2009 г. в 14:30
Irina Bo каза…
Здравей, Мария, благодаря ти за включването.

Не знам и аз вече на какъв акъл съм в това отношение - в общи линии намерих някакво странично решение, то си беше (както и очаквах) основно негативизъм. Но.. караме с главата горе и напред - пък каквото ще да става :)
23 февруари 2009 г. в 10:07
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...
1 коментар
Прочетете още

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...
3 коментара
Прочетете още

"По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината"

Тази китайска поговорка не я споделям за първи (и последен път). Причината да я харесвам толкова много е, че отразява една много типична човешка черта (няма да казвам българска, че пак ще влезна в същите рамки). Говоря за мрънкането, вечното недоволство, неудовлетвореността. Сякаш целия свят, държавата (и най-вече Бойко Борисов ъфкорс) са виновни за всички злини и несправедливости в ежедневието ни. Заплатите били малки, пенсиите били малки, улиците били мръсни, дупките трошели колите.. Не че и тези неща са погрешни. Но доколко всеки човек е склонен да се замисли за собствения принос нещата да се случват по правилния начин? За това хората да са по-спокойни. Да общуват по-добре. Улиците да са по-чисти. Кучетата да са кастрирани - и така нататък. Примери от ежедневието ни безброй. Само че отговорът на въпроса: "Колко" е "Почти никой". Всички са вечно недоволни. Всички искат промяна, но и същите тези хора я очакват някъде отвън. Не я търсят отвътре, не я стимулират нао...
4 коментара
Прочетете още