Пропускане към основното съдържание

За блогЪрстването, блоКовете и бЛокажите.. 2 част

Много обичам да си делкам темичките на парчета - 2, 3, 4.. :)

Та, идеята ми беше, че бая време не съм творила из блоговото пространство. На няколко пъти започвах да пиша, изписвах си писалото и.. изтривах всичко.
За времето, в което не съм писала тук, се случиха доста неща около мен. В тези близо 3 месеца започнах нещо самостоятелно, настъпиха промени в работата ми, самата аз се чувствам малко или много променена.
Замисляли ли сте се, че животът е наистина като пътека нагоре: в по-голямата част от времето ако знаем как да приемем уроците на живота, можем да научим много. Неща, които на пръв поглед изглеждат отрицателни - в крайна сметка се оказват нашия шанс...
И единственото, което трябва, е просто да почакаш, за да видиш какво ще се случи около теб.

И тъй - кратко и ясно. Да си кажа "Добре завърнала се".

Коментари

Sluncho каза…
YEAHHHHHH
УРААААААА
Кой се е появил отново. Харесват ми тези твои позитвини мисли сладурке. Продължавай така идано не се налага изобщо повече аз да ти втълпявам колко позитивни са иначе така отрицателните случки :)
Не,че ще ти откажа, нали знаеш,че ми е професия да пръскам позитивни идеи наоколо. Еле пък на хора които си заслужават!
Хайде добре дошла :))))))

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо