Пропускане към основното съдържание

Над 400 деца във фолклорен мегаспектакъл

Уникалният концерт събира за първи път на една сцена учениците от националните училища за народни песни и танци

Над 400 млади изпълнители на фолклорни песни и танци ще зарадват любителите на българското с уникален мегаспектакъл на 4 февруари 2009 г. от 19:30 ч. Зрелищният концерт под надслов “Българин да се наричам” ще се проведе в зала 1 на НДК и за първи път ще събере на една сцена възпитаниците на националните училища за български фолклор – Национално училище за танцово изкуство - София, Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” - Котел, Национално училище за фолклорни изкуства - Широка лъка, Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков” – Плевен, Национално музикално училище „Любомир Пипков” - София. Родолюбивата инициатива се провежда под патронажа на министъра на културата Стефан Данаилов, а организатор е Президентски клуб “България”. Събитието се реализира с помощта на БЕЛЛА България, Гранд хотел София, БФБ и Ротари Клуб София – Витоша, с медийното партньорство на БНТ и БТА.

Режисурата на грандиозния спектакъл е поверена на режисьора Стефан Мушатов, хореографията - на Христо Иванов, сценографията - на Георги Петров.
Младите изпълнители ще покажат не само богатството на различните фоклорни области на България, но ще накарат и всеки зрител да се почувства горд, че е българин. Водени от младостта и таланта на участниците, организаторите обещават 120 минути, в които всички присъстващи ще се насладят на вихър от български народни песни и танци, ще се докоснат до пъстрите багри на народните шевици и ще оставят без дъх от неповторимия ритъм на българския фолклор. 120 минути, които ще ги заразят с ентусиазма и родолюбието на децата на България. Защото те са млади, дръзки и необикновени! Защото те идват! Дръж се, народе!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...