Пропускане към основното съдържание

Над 400 деца във фолклорен мегаспектакъл

Уникалният концерт събира за първи път на една сцена учениците от националните училища за народни песни и танци

Над 400 млади изпълнители на фолклорни песни и танци ще зарадват любителите на българското с уникален мегаспектакъл на 4 февруари 2009 г. от 19:30 ч. Зрелищният концерт под надслов “Българин да се наричам” ще се проведе в зала 1 на НДК и за първи път ще събере на една сцена възпитаниците на националните училища за български фолклор – Национално училище за танцово изкуство - София, Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” - Котел, Национално училище за фолклорни изкуства - Широка лъка, Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков” – Плевен, Национално музикално училище „Любомир Пипков” - София. Родолюбивата инициатива се провежда под патронажа на министъра на културата Стефан Данаилов, а организатор е Президентски клуб “България”. Събитието се реализира с помощта на БЕЛЛА България, Гранд хотел София, БФБ и Ротари Клуб София – Витоша, с медийното партньорство на БНТ и БТА.

Режисурата на грандиозния спектакъл е поверена на режисьора Стефан Мушатов, хореографията - на Христо Иванов, сценографията - на Георги Петров.
Младите изпълнители ще покажат не само богатството на различните фоклорни области на България, но ще накарат и всеки зрител да се почувства горд, че е българин. Водени от младостта и таланта на участниците, организаторите обещават 120 минути, в които всички присъстващи ще се насладят на вихър от български народни песни и танци, ще се докоснат до пъстрите багри на народните шевици и ще оставят без дъх от неповторимия ритъм на българския фолклор. 120 минути, които ще ги заразят с ентусиазма и родолюбието на децата на България. Защото те са млади, дръзки и необикновени! Защото те идват! Дръж се, народе!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо