Пропускане към основното съдържание

Редът при стрелците се ражда от тоталния хаос...

Общували ли сте със стрелци? И по-точно с този тип стрелци, които живеят сред хаоса. Като мен. Хора, които за околните са или много объркани, или много разсеяни, или много разпиляни. Когато завършвах средното си образование - и тръгвах да кандидатствам за работа, вътрешно си мислех "Малее, как ще се справя със задачите, като се знам какъв съм малък анимационен Тазманийски дявол?". Знаех се какъв див хаос цари винаги около мен, макар че редовно имам манийките да вкарвам нещата в ред. Две (крайности) в едно. То пък се оказа, че големият ми хаос води до доста странен ред, при който всичко е в срокове и всичко е доведено докрай. Да не говорим, че се вършат по няколко неща едновременно - по едно и също време и с различно развитие. Колегите ми не го разбират. А и самата аз понякога не го разбирам, защото всичко е на различно ниво на развитие. Не мога да хвана едно нещо и бавно и постепенно да го докарам докрай. Не мога примерно да сложа на тигана да се пържи нещо - и да стоя кротко и спокойно да чакам да стане готово. А по-скоро да измия нещата в мивката, да пусна телевизора, да нарежа салата.. 3, 4 и повече в едно.
И още по-странното е, че в този хаос знам всичко къде и кога е.

Коментари

Велко каза…
Не-стрелците не го разбират ... Дори на нас по някога не ни е ясно "ама що така бе ?!?!", но работи. Дори в моногозадачен режим. Само някой да не ни ядоса в една от задачите, че си го изкарваме на всичко живо повсеместно :-)))

Поздрави !
Unknown каза…
Абсолютно! :-)

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...