Пропускане към основното съдържание

Лисицата, враната, сиренцето и манипулациите..



1:30ч., край на почивните дни, а не ми се спи..

Като се замисля за манипулациите - и все ми се върти тази приказка в главата. Може би защото в образа на Лисицата са се събирали не един или двама човека, абсолютно убедени колко са добри в манипулирането на хората. Забелязала съм обаче едва константна тенденция при тях: дори да успеят да приложат номерата си върху някой, на финала остават прецакани и то много генерално от някой. Къде заради прекалено голяма самоувереност и подценяване на уменията на другите, къде заради нещо друго.. Те винаги са абсолютно убедени в собствената си правота. Виждат и знаят всичко. И говорят за това колко са добри в манипулирането на околните. Само че говоренето за дадено умение, не значи че въпросният човек го притежава. Може би защото най-добрият (според мен) манипулатор, когото познавам, никога не го е обявявал публично. Той просто знаеше как да постига целите си, знаеше как да контролира цялостното си поведение, дни и месеци наред, с идеята да постигне нещо, което е набелязал. За мен обаче (като един типичен стрелец) манипулациите малко или много са асоциирани с лицемерието и неискреността. Малко ми е трудно да видя положителното в социален план на това да буташ някой към определена цел. В крайна сметка хората не са кукли на конци без свое мнение.

Та за какво тръгнах да пиша (пак) цялата тази тирада. Случвало ли ви се е да наблюдавате някой човек, който се опитва да ви манипулира? Който се опитва да контролира поведението ви с много малки действия, с които счита, че постига някаква цел. Че ви тласка към някакво конкретно поведение. Или поне че така си мисли.. Та въпросът на тази вечер е: какво прави манипулираният, който се е усетил, че се опитват да го манипулират? От едната страна е любопитството: какво още е склонен да направи манипулиращия, какви още действия ще предприеме, докъде ще стигне? От другата страна е собствената гордост: защо аджеба да остави манипулиращият да мисли, че постига целите си и върти манипулирания на малкия си пръст. На първо време надделява любопитството. До моментът, в който на човек му писне - и постави картите на масата.

Винаги съм избягвала игрите. Човешките взаимоотношения са достатъчно сложни, че да ги натоварваме излишно и със завоалирани действия, прикрити намерения и скрити цели. Но и това са сред уроците, които ни поднася Животът. И които е хубаво да научим. Въпрос на избор е дали човек иска да приеме ролята на Лисицата, Враната или .. Сиренцето. И както е казал народа: ще поживеем и ще видим.
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...
1 коментар
Прочетете още

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...
3 коментара
Прочетете още

"По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината"

Тази китайска поговорка не я споделям за първи (и последен път). Причината да я харесвам толкова много е, че отразява една много типична човешка черта (няма да казвам българска, че пак ще влезна в същите рамки). Говоря за мрънкането, вечното недоволство, неудовлетвореността. Сякаш целия свят, държавата (и най-вече Бойко Борисов ъфкорс) са виновни за всички злини и несправедливости в ежедневието ни. Заплатите били малки, пенсиите били малки, улиците били мръсни, дупките трошели колите.. Не че и тези неща са погрешни. Но доколко всеки човек е склонен да се замисли за собствения принос нещата да се случват по правилния начин? За това хората да са по-спокойни. Да общуват по-добре. Улиците да са по-чисти. Кучетата да са кастрирани - и така нататък. Примери от ежедневието ни безброй. Само че отговорът на въпроса: "Колко" е "Почти никой". Всички са вечно недоволни. Всички искат промяна, но и същите тези хора я очакват някъде отвън. Не я търсят отвътре, не я стимулират нао...
4 коментара
Прочетете още