1:30ч., край на почивните дни, а не ми се спи..
Като се замисля за манипулациите - и все ми се върти тази приказка в главата. Може би защото в образа на Лисицата са се събирали не един или двама човека, абсолютно убедени колко са добри в манипулирането на хората. Забелязала съм обаче едва константна тенденция при тях: дори да успеят да приложат номерата си върху някой, на финала остават прецакани и то много генерално от някой. Къде заради прекалено голяма самоувереност и подценяване на уменията на другите, къде заради нещо друго.. Те винаги са абсолютно убедени в собствената си правота. Виждат и знаят всичко. И говорят за това колко са добри в манипулирането на околните. Само че говоренето за дадено умение, не значи че въпросният човек го притежава. Може би защото най-добрият (според мен) манипулатор, когото познавам, никога не го е обявявал публично. Той просто знаеше как да постига целите си, знаеше как да контролира цялостното си поведение, дни и месеци наред, с идеята да постигне нещо, което е набелязал. За мен обаче (като един типичен стрелец) манипулациите малко или много са асоциирани с лицемерието и неискреността. Малко ми е трудно да видя положителното в социален план на това да буташ някой към определена цел. В крайна сметка хората не са кукли на конци без свое мнение.
Та за какво тръгнах да пиша (пак) цялата тази тирада. Случвало ли ви се е да наблюдавате някой човек, който се опитва да ви манипулира? Който се опитва да контролира поведението ви с много малки действия, с които счита, че постига някаква цел. Че ви тласка към някакво конкретно поведение. Или поне че така си мисли.. Та въпросът на тази вечер е: какво прави манипулираният, който се е усетил, че се опитват да го манипулират? От едната страна е любопитството: какво още е склонен да направи манипулиращия, какви още действия ще предприеме, докъде ще стигне? От другата страна е собствената гордост: защо аджеба да остави манипулиращият да мисли, че постига целите си и върти манипулирания на малкия си пръст. На първо време надделява любопитството. До моментът, в който на човек му писне - и постави картите на масата.
Винаги съм избягвала игрите. Човешките взаимоотношения са достатъчно сложни, че да ги натоварваме излишно и със завоалирани действия, прикрити намерения и скрити цели. Но и това са сред уроците, които ни поднася Животът. И които е хубаво да научим. Въпрос на избор е дали човек иска да приеме ролята на Лисицата, Враната или .. Сиренцето. И както е казал народа: ще поживеем и ще видим.
Коментари