Пропускане към основното съдържание

Лисицата, враната, сиренцето и манипулациите..



1:30ч., край на почивните дни, а не ми се спи..

Като се замисля за манипулациите - и все ми се върти тази приказка в главата. Може би защото в образа на Лисицата са се събирали не един или двама човека, абсолютно убедени колко са добри в манипулирането на хората. Забелязала съм обаче едва константна тенденция при тях: дори да успеят да приложат номерата си върху някой, на финала остават прецакани и то много генерално от някой. Къде заради прекалено голяма самоувереност и подценяване на уменията на другите, къде заради нещо друго.. Те винаги са абсолютно убедени в собствената си правота. Виждат и знаят всичко. И говорят за това колко са добри в манипулирането на околните. Само че говоренето за дадено умение, не значи че въпросният човек го притежава. Може би защото най-добрият (според мен) манипулатор, когото познавам, никога не го е обявявал публично. Той просто знаеше как да постига целите си, знаеше как да контролира цялостното си поведение, дни и месеци наред, с идеята да постигне нещо, което е набелязал. За мен обаче (като един типичен стрелец) манипулациите малко или много са асоциирани с лицемерието и неискреността. Малко ми е трудно да видя положителното в социален план на това да буташ някой към определена цел. В крайна сметка хората не са кукли на конци без свое мнение.

Та за какво тръгнах да пиша (пак) цялата тази тирада. Случвало ли ви се е да наблюдавате някой човек, който се опитва да ви манипулира? Който се опитва да контролира поведението ви с много малки действия, с които счита, че постига някаква цел. Че ви тласка към някакво конкретно поведение. Или поне че така си мисли.. Та въпросът на тази вечер е: какво прави манипулираният, който се е усетил, че се опитват да го манипулират? От едната страна е любопитството: какво още е склонен да направи манипулиращия, какви още действия ще предприеме, докъде ще стигне? От другата страна е собствената гордост: защо аджеба да остави манипулиращият да мисли, че постига целите си и върти манипулирания на малкия си пръст. На първо време надделява любопитството. До моментът, в който на човек му писне - и постави картите на масата.

Винаги съм избягвала игрите. Човешките взаимоотношения са достатъчно сложни, че да ги натоварваме излишно и със завоалирани действия, прикрити намерения и скрити цели. Но и това са сред уроците, които ни поднася Животът. И които е хубаво да научим. Въпрос на избор е дали човек иска да приеме ролята на Лисицата, Враната или .. Сиренцето. И както е казал народа: ще поживеем и ще видим.
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...
1 коментар
Прочетете още

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...
Публикуване на коментар
Прочетете още