На всеки един човек, живеещ в България, му се е случвало да се сблъска челно с българската администрация. Случва се всеки път, когато подменяме документи - лична карта, шофьорска книжка.. Случва ни се, когато направим 'огромната стъпка' да купим кола или нещо още по-голямо. Случва се ако все още не сме се ориентирали към електронното банкиране - и продължаваме да плащаме сметките на ръка. Изобщо няма да задълбавам в смените на партиди, покупка на жилище или някаква още по-голяма стъпка.
Всеки един такъв сблъсък ме вкарва в двете крайности - от една страна ми е жал за хората, работещи в тези стари, изпочупени сгради, в общия случай приличащи по-скоро на складове, а не толкова на работни помещения. Прекрасно знам и колко са ниски заплатите в държавния сектор - все пак и лично имах 'честта' да участвам в подобна организация. Много типична гледка е да те посрещне неработещо табло с номерца, липса на хартия или просто огромна блъскаща се опашка за поредните документи.
Да кажем купувате кола. Естествено опцията да отидеш на едно гише и да получиш абсолютно всичко необходимо, не съществува. И се започва едно безкрайно тичане между различни иституции. Успяли сте да направите своят избор - и ако до този момент не ви се е случвало забавлението да прехвърляте нещо на свое име, си мислите, че всичко ще стане много лесно. Да, но не съвсем.. Нотариусът е на едно място, КАТ - на съвсем различно, общината - на трето, застрахователят - четвърто.. В общината ще ви посрещне начумерена служителка, работеща под DOS, след като сте преборили тълпата на чакащи за това важно действие. И това е най-малкия пример. Не знам дали сте се сблъсквали с опашките в кадастъра или Агенцията по вписванията - все такова голямо забавление. Естествено - няма опцията това да се изважда онлайн, а всичко трябва да е на хартия, с печат, подпис и срещу съответната такса (разбира се).
Та в тази връзка си мисля, че е важно човек да развие едно специфично дебелокожие, за да може да се пребори с предизвикателството:
- Търпение. Ако сте излезли в обедната почивка с надеждата, че ще се справите със задачата - забравете. Половин или цял ден отпуск ще е най-добрият избор.
- Координативност. Тъй като всяко административно задължение е свързано с много чакане и отсъствие от работа - координирайте няколко такива задачки накуп. Е, ще изразходите поне един ден от ценият си (20-дневен) годишен отпуск, но поне ще сте отметнали няколко неизбежни злини от to do-листа си.
- Изобретателност и въображение. Понякога документацията, която всеки един обикновен човек трябва да попълни е близка до шифър за гении. Вкарайте своето въображение в попълването. Така или иначе ще ви върнат заради нещо (тук се връщаме на т.1);
- Дружелюбност. Опашката е едно прекрасно място за създаване на контакти. Всички чакащи са обединени от едно - общият негативизъм към системата. С малко усмивки и положително настроение дори някой вече минал по Пътя може да ви съдейства с попълването (или поне да даде ценни съвети).
- Безразличие. Знам, че противоречи на 4, но както всички знаят редовно се случва на опашката да се появят нервозни елементи, които или се пререждат, или започват да крещят - и изнервят (и без това недружелюбните) служители. Не се впечатлявайте от тях!
- Практичност. За жените - обуйте удобни обувки, защото може доста да си постоите прави. Токчетата не са практичен избор.
- Не пийте много вода. Преди обиколката по институции не прекалявайте с течностите. Както всички знаем - на тези места е изключително трудно да се добереш до тоалетна. Ако има такава - то тя почти винаги е предвидена за персонала и се заключва.
- Носете си хранителни запаси. Чакането понякога може много да се протака. Заредете се освен с търпение - и с нещо за хапване.
Може още много да се добави към горните 8 точки :-) Казани са с леко шеговит тон, но.. За съжаление описаното изобщо не е далеч от истината. Сблъсъкът с институциите е едно неизбежно зло, което трябва да приемем по възможно най-положителния начин. С надеждата, че някога нещата ще стават само с един клик на мишката.
Коментари