Пропускане към основното съдържание

За физическата Култура и Възпитание :-)


  Изобщо не е случайно, че часът по "Физическо възпитание" в училище е кръстен така. Умишлено и заглавието на тази публикация е с главни букви. Хората нерядко пренебрегват (особено в нашето ежедневие) нуждата от движение, от самоусъвършенстване, от вникване в собствените възможности и подобряването им. Масово работата на всеки един е свързана с компютри, седенето на стола и стационарното положение на тялото. Това от своя страна води до различни по характер проблеми - от най-разнообразно естество. Изключвайки най-стандартната и масова болка - наднорменото тегло. А освен многото съблазни на Фейсбуук, игрите и Интернет, съвремието ни предлага и изключително разнообразно начини за раздвижване: от фитнес, през йога, до народни танци. Като изключително пристрастен човек (все пак си е моята любима сфера) мога да кажа, че комбинацията от добра компания, хубава музика и движение, които дават народните танци - са една от най-хубавите възможности, които има всеки един обикновен човек за раздвижване.
  Разбира се, това е само една от многото опции. Всяка една област предлага различни възможности за самоусъвършенстване във физическо отношение. Най-лесно забележимия ефект е по начина, по който се променя самото тяло с времето. А (поне за мен) най-приятният ефект е в невероятния контрол, който придобива човек над цялото си тяло. С времето неща, които преди години са му се стрували невъзможни - стават много лесни и достижими. Танците и забавленията са все по-приятни и неангажиращи. А радостта от постигнатото - все по-голяма. Чела съм много цитати, че танците и танцуването е отражението на душата. Истинската същност на човек. Начина, по който общува без ограничения с по-висшите сили (ако приемем, че има такива). Но танците са и още нещо - една прекрасна възможност да даваш частичка от своя ентусиазъм на всички останали. И те да ти го върнат - многократно. Но нито едно майсторско съвършенство няма никаква стойност ако в него няма душа и любов. Никакви дипломи, професионални изпълнения и майсторски висоти не могат да се сравнят с истинската обич към музиката, танца и движението.
  Затова - не пропускайте нито една възможност да танцувате, да се забавлявате и да се радвате! Независимо дали музиката е джаз, ретро, фолклор или електронна. Давайте частичка от своята любов за танца - и тя ще ви се върне. 
  Или пък се зареждайте сутрин с една прекрасна тренировка, защото така денят ви ще е много по-ведър, енергичен и усмихнат. Разходете се вечерта - вместо да ползвате колата. Така ще имате и малко време за себе си - да се полюбувате на прекрасната пълна луна или да срещнете познат в метрото. Защото с движението научаваме по още нещо за самите себе си. Нали все пак пътят на всеки един към другите - е първо в опознаването на собствените възможности и желания. Ежедневието ни е толкова забързано и задъхано, че понякога забравяме. Да танцуваме, да обичаме и да виждаме красотата около и вътре в нас! 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо