Пропускане към основното съдържание

За физическата Култура и Възпитание :-)


  Изобщо не е случайно, че часът по "Физическо възпитание" в училище е кръстен така. Умишлено и заглавието на тази публикация е с главни букви. Хората нерядко пренебрегват (особено в нашето ежедневие) нуждата от движение, от самоусъвършенстване, от вникване в собствените възможности и подобряването им. Масово работата на всеки един е свързана с компютри, седенето на стола и стационарното положение на тялото. Това от своя страна води до различни по характер проблеми - от най-разнообразно естество. Изключвайки най-стандартната и масова болка - наднорменото тегло. А освен многото съблазни на Фейсбуук, игрите и Интернет, съвремието ни предлага и изключително разнообразно начини за раздвижване: от фитнес, през йога, до народни танци. Като изключително пристрастен човек (все пак си е моята любима сфера) мога да кажа, че комбинацията от добра компания, хубава музика и движение, които дават народните танци - са една от най-хубавите възможности, които има всеки един обикновен човек за раздвижване.
  Разбира се, това е само една от многото опции. Всяка една област предлага различни възможности за самоусъвършенстване във физическо отношение. Най-лесно забележимия ефект е по начина, по който се променя самото тяло с времето. А (поне за мен) най-приятният ефект е в невероятния контрол, който придобива човек над цялото си тяло. С времето неща, които преди години са му се стрували невъзможни - стават много лесни и достижими. Танците и забавленията са все по-приятни и неангажиращи. А радостта от постигнатото - все по-голяма. Чела съм много цитати, че танците и танцуването е отражението на душата. Истинската същност на човек. Начина, по който общува без ограничения с по-висшите сили (ако приемем, че има такива). Но танците са и още нещо - една прекрасна възможност да даваш частичка от своя ентусиазъм на всички останали. И те да ти го върнат - многократно. Но нито едно майсторско съвършенство няма никаква стойност ако в него няма душа и любов. Никакви дипломи, професионални изпълнения и майсторски висоти не могат да се сравнят с истинската обич към музиката, танца и движението.
  Затова - не пропускайте нито една възможност да танцувате, да се забавлявате и да се радвате! Независимо дали музиката е джаз, ретро, фолклор или електронна. Давайте частичка от своята любов за танца - и тя ще ви се върне. 
  Или пък се зареждайте сутрин с една прекрасна тренировка, защото така денят ви ще е много по-ведър, енергичен и усмихнат. Разходете се вечерта - вместо да ползвате колата. Така ще имате и малко време за себе си - да се полюбувате на прекрасната пълна луна или да срещнете познат в метрото. Защото с движението научаваме по още нещо за самите себе си. Нали все пак пътят на всеки един към другите - е първо в опознаването на собствените възможности и желания. Ежедневието ни е толкова забързано и задъхано, че понякога забравяме. Да танцуваме, да обичаме и да виждаме красотата около и вътре в нас! 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...