Нали съм едно такова отвлечено, много разсъждаващо същество..
Миналата година, докато ходех по огледи из квартала, запомних един блок.. На входа живущите бяха сложили цветя - залепени на прозореца. Лалета ако съм запомнила правилно. И надпис: "30 години в този дом". Колко малко като жест, а колко силно като впечатление.
Сетих се за този блок онзи ден, докато карах по моста на Ляпчев към Младост. Тогава се загледах и във вечерното небе. Слънцето точно залязваше. Цял ден беше валял дъжд и сякаш беше измил света наоколо от прахта. Залезът обливаше в златисто-червено всичко наоколо, правейки дори бетонната джунгла на София да изглежда по-топло и приветливо. Тревата точно започваше да излъчва истинския си зелен цвят, провокиран от пролетта. И отново се замислих - колко често се спираме да се загледаме в красотата, която е наоколо, улисани, забързани в ежедневието си. Колко често запечатваме тези моменти вътре в самите нас - и те провокират дори само една малка щастлива усмивка? Колко често променяме някакъв дребничък детайл в нашето собствено ежедневие, за да направим нашия собствен свят с една идейка по-топъл и приветлив?
Понякога една стара мебел, има нуждата просто от малко забърсване и ръка лак.. И красотата й ще се покаже отново. Понякога една шарена покривка и засадено цвете - ще създадат най-неповторимата атмосфера на любов и приветливост. Понякога една лепенка за стена с врабчета върху нея, ще носи едно много прекрасно и положително излъчване, което ще промени всичко.
Да се създаде нещо красиво не струва кой знае колко. Да се разруши обаче струва двойно по-малко, но последствията са съвсем различни. Затова - градете положителните неща, събирайте хората, не ги делете. Бъдете част от това, което дава, а не това, което чака, за да вземе. Така светът ще стане с една идейка по-красив и добър.
Коментари