Правила. Голяма част от живота ни е свързана с правила, норми и морал, които следва да спазваме. Дали заради народопсихология, дали заради някакво криворазбрано бунтарство, дали просто за да приличаме на другите, нерядко ги заобикаляме или директно нарушаваме.
Не съм никакъв съдник - да уточня още в началото на излиянието ми. Просто толкова често пред очите ми е бил примера за действия, които са провокирани 'защото всички така правят'.
Колко тинейджъри са пропушили с идеята просто да са част от групата.
Колко пъти пушачи са си изхвърляли фаса на улицата, защото виждат, че и други пушачи не се замислят особено за тези си действия.
Колко често в планината след групичката около огъня, ще остане я хартия, я нещо друго.. Защото и останалите така правят.
Преди години пътувах с метрото. Седнала съм на станция "Сердика" в посока Люлин и чакам влакът да тръгне (все още метрото стигаше само до там). Естествено хората от входа тичат да настигнат влакчето. В същия вагон влезе възрастна жена с дете. Носеше в себе си рекламни материали, взети от стелажите на станцията. С детето седнаха на крайната седалка. Прегледа материалите, пресегна се през отворената врата на все още изчакващото влакче - и ги изхвърли на перона. Нищо нетипично в гледката - хората по никакъв начин не я отразиха. Това, което ми направи впечатление, всъщност беше, че точно след 30 секунди във вагона влезна младеж от охраната. И директно се обърна към жената с много учтивата молба или да изхвърли в кошчето рекламните материали, или да ги върне на мястото им, ако няма да ги ползва. Жената първоначално се възпротиви с краткото възклицание "Ама те и другите така правят!!". Младежът обаче продължи учтиво да настоява, че няма значение какво правят другите, перонът е чист и само нейните рекламни материали са проблем.
Жената засрамено изскочи от влака, изхвърли материалите и излезе от метрото..
Защо изобщо разказвам тази история? Защото тя отразява една много простичка истина: всички промени започват първо от самите нас. От промяната в нагласата ни, от действията ни. От това да не гледаме само и единствено в собствената си кошничка, защото всяко наше действие - се отразява на много хора. Да, никой от нас не е Господ да оправи Вселената и всичко останало. Но дребничките действия - рекламните материали, изхвърления фас на указаното място, подадената ръка на възрастната жена, дори купуването на билет за градския транспорт. Това са дребни действия и неща, които пряко зависят от нас. И колкото повече хора се замислят - толкова повече ще са тези, които ще вземат по-скоро положителен, отколкото негативен пример от ситуациите наоколо. Последните събития и в държавата го доказват - всяка промяна започва от самите нас!
Коментари