Замислила съм тази публикация от много време. По най-различни причини: лични, неща, които съм наблюдавала у хората, поведение у хората, начин на мислене.
И започвам с личния пример: преди 2 или 3 седмици ми написаха фиш за говорене по телефона, докато шофирам. И съвсем чистосърдечно (въпреки че хич не ми се плащаше) отидох и си платих глобата. На моето действие получих следните коментари: "Защо не каза това и това, за да се измъкнеш?!" "Защо не плати на полицая?" Защо не измисли някаква история как шефът ти иска да те уволни" и т.н. Всички действия по горецитираното по моята логика бяха лъжи. И то при положение, че аз самата съм била виновна. В закона ясно си е написано, че разговорите без hands free-устройство са забранени. И искрено си признавам, че докато ми пишеха фиша, в главата ми се въртеше мисълта, че много се надявам моето действие, да е все пак една мъничка мотивация и за тези полицаи да си вършат съвестно работата. Да глобят следващият път, когато засекат някой с дебел врат и бял мерцедес в насрещното движение. Да глобят неспиращия на пешеходна пътека. Освен че за самата мен това си беше една голяма обица на ухото да не продължавам със същия манталитет на поведение по отношение на телефонните разговори по време на шофиране.
И най-вече - тези, които работят като пазители на реда и закона да започнат да дават своя личен пример. Изключително грозно ми е да виждам как точно те дават един абсолютно противоположен личен пример. Почти не съм засичала бяла Астра, в която шофьорите й да си слагат коланите, да не говорят по телефона, да спазват правилата на движение по време на шофиране. Личният пример (поне според мен) е един от основополагащите начини, по които хората се научават на ред и спазване на закона. При положение, че масово се вижда, че "те също така правят" за всеки един обикновен човек това е една огромна червена лампа, че той е глупакът, който се прецаква, като кара по правилата. Защото всички останали се стараят да ги заобикалят.
И все пак.. Последните години виждам една много бавна промяна в манталитета на хората като цяло, която особено много си личи в начина им на поведение зад волана. Преди 10 години съм стояла по 5-10 минути на пешеходната пътека на Г.М.Димитров в очакване някой изобщо да спре. Сега ако не първата, то втората или третата кола задължително пропускат пешеходеца. Преди години - ако някой не се набие в кръстовището по време на задръстване, спирайки движението и на свободните ленти - реакцията на шофьорите отзад беше крясъци и обиди. Сега повечето осъзнават, че няма смисъл да се блокира цялото движение.. Наскоро се загледах и в контрольорите в градския транспорт: спретнати костюми, вежлливо поведение. Нищо общо с типажите пак отпреди 10 години, които вадеха елеците от чантичката при качването в превозното средство. Някак дори и визията им създава усещане за по-голямо уважение и респект.
Искрено се надявам тази промяна в манталитета да не е само в някои от сферите ни на живот. А с годните да се променя към положително и цялото ни поведение. Напоследък много голяма популярност доби Теорията за счупения прозорец. Логиката, която най-силно се застъпва е, че хората са много склонни да нарушават реда, когато виждат, че околната среда (и всички останали) са неподдържани, никой не полага усилия за подобряването им. Тогава дори и типажи, които в една подредена среда биха се държали изрядно, започват да нарушават правилата.
За щастие - процесът е обратим. Само че изключително трудно и много по-бавно. Много лесно е да разрушиш нещо. Докато години са нужни да го съградиш. И в тази връзка: продължавам да вярвам, че личният пример е най-важното нещо, с което даваме посланието на всички около нас. С начинът, по който се държим, с начинът, по който правим нещата, с начинът, по който живеем и общуваме. Какъв личен пример ще даде на детето си същият този шофьор на бяла Астра, като не поставя колана си по време на движение, а казва на малкия, че това е задължително? Какъв личен пример дава и пушачът на децата си, като им обяснява, че това е вредно? Какъв личен пример дава управителят на фирма, който си купува нов джип, а обяснява на служителите, че няма пари да им плати заплатите? Естествено - всеки може да пречупи примерите през своята призма. Да - управниците ни направо се подиграват с хората, продължават да грабят с пълни шепи от всичко, което могат да вземат. Не вярвам обаче че точно над това ние самите имаме някаква пряка власт, освен с взимането на участие в изборите. Но ако всички толкова много желаем и бленуваме тази промяна, за която непрекъснато говорим, трябва да се сетим, че тя започва от нас. И от нашия личен пример. От това, което показваме на околните, от начина ни на мислене, от вярванията ни. Това е единственият начин, в който доброто може да стане заразително и да се предаде нататък (сетих се за филмчето "Предай нататък"..). И да - много по-лесно е да дадеш 20-те лева, вместо да платиш фиша за 50. Но в дългосрочен план нещата започват да придобиват много по-различни очертания, когато всички предпочитат по-лесния (и евтин) път. Защото това не е пътя на промяната към по-добро. А пътят на заобикалянето на правилата, на търсенето на вратички, на измъкването. Защото другите така правят. Само че в тези моменти е хубаво да се замислим: това ли е примера, който искаме да даваме на децата си? Това ли е нашия живот и нашата ценностна система?
И да - знам прекрасно, че нашата мила родина създава абсолютно всички предпоставки, за да ни затрудни живота. Във всяко отношение - администрация, данъци, социални придобивки. Сякаш всеки и всичко са се насочили в посока на това да затрудняват действията на родния бизнес и да спират развитието на човека от средната класа. В крайна сметка това, което можем да правим е: да си гоним правата, да бутаме, да ръчкаме и изискваме. С вярата, че промяната все пак започва и от нас. И ако си я позволим - тя ще има шанса да се предаде и по-нататък. Защото подредената и оправена градинка пред блока, ще замисли следващия път съседа дали да си изхвърли фаса през прозореца. Защото усмихнатата продавачка в магазина - ще усмихне и мен. Защото когато майката изхвърли боклука в кошчето, синът й ще го види - и запомни. Всяко наше действие има отражение, колкото и да е незначително, дребно и нищожно. Нашият личен пример е най-могъщото оръжие, с което разполагаме за промяната. И ако не го използваме, шансът ни за успех намалява драстично.
Коментари