"Хороводец" скоро ще навърши заветната (и отговорна) възраст от 3 години. Сядам да пиша този пост и под еуфористичното въздействие на моя собствен рожден ден. Това беше първия рожден ден, в който искрено си признавам, че много се притесних от количеството хора, които побра залата на Екзарх Йосиф 60. И най-хубавото от всичко беше, че тези хора бяха събрани основно от една идея - да се позабавляваме заедно! Залата беше изпълнена с много обич, радост, (запотени стъкла) и усмивки :-)
По принцип писанията ми са с доста ясно изразена конкретика за идеята им. В момента просто се чувствам щастлива. От това, което ми давате, от това, което виждам по лицата на всеки един. Защото народните танци не са само и единствено заучени движения. Те са единство, общност, любов, разбирателство и най-вече - приятелство! :-) А това е най-важното нещо, което намирам във всеки един от вас.
Последната година предприех много крайни и драстични промени в личния ми живот, за да гоня и преследвам една мечта. Която малко по малко започва да се сбъдва. Е, по трудния начин (не на всеки му е даром всичко), но така наградата е още по-сладка. Но и предизвикателствата в Живота са още по-интересни и прекрасни, когато имаме какво да преодолеем. А всеки път ни учи на нещо ново и различно. Неслучайно хората са казали вечната истина, че промяната е развитие.
Аз съм човек, който обича да благодари. Да връща положителните думи, да изказва всичко красиво, което го е впечатлило по някакъв начин. Защото знам колко е труден живота на всеки един - и знам колко рядко се случва това нещо в днешно време. Затова и ви благодаря отново. На всички - за усмивките, за желанието, за емоциите, за изненадите, за доверието, обичта и настроението! На всеки един повод за събиране виждам познати лица, с които още преди години сме се събрали покрай танците - и те са нещото, което продължава (и ще продължава) да ни сплотява. Независимо дали пътят ни е поел в различни посоки, независимо от промените, които са се случили в нашия живот - танцът остава и ще продължава да ни събира и сплотява. Както и вратите на "Хороводец" са винаги отворени за всеки един.
Благодаря ви и за това, че с вас всичко е искрено, честно, откровено и бяло :-) Това прави живота по-лесен. Последната година и много отношения се зародиха покрай групата (мислех да слагам червени фенери, но да не вземат да се притеснят новодошлите :D ). А това е абсолютния признак, че сте намерили своите сродни души.
Някои от вас са с мен още от началото на тази идея :-) Нестор, Веско, Надето, Бистра, Любчо, Иво, Максим, Дилянка, Ани, Олето.. Няма да цитирам точно имената, но въпреки новите посоки и пътеки, ние продължаваме да сме заедно :-) Понякога - по нов и различен начин, но нали животът е една непрестанна промяна? Всеки един е дал частичка от себе си за нещо общо и голямо. И това е нещото, за което искрено ви Благодаря! :-)
Коментари