Края на годината е времето, в което всеки има нуждата да седне, да преосмисли нещата, които са му се случили - и много често да си направи обещания за промени от януари. Всяко ново и различно нещо вътрешно си обещаваме (много често), че започва от утре, от 01-ви, от следващата седмица. Началото на годината винаги е изключително 'правилен' момент за споразумения със себе си, че ще започнем/завършим/продължим нещо важно за нас самите :-) Естествено - изобщо не е сигурно, че това наистина се случва.
Като за период за равносметка - днес седнах и четох стари мои писания из интернет-пространството преди няколко години. Интересно е как човек може да види емоционалното и духовното си развитие с равносметката на нещо подобно. Но това малко отклонение.
2013г. за мен поне беше година на много промени. Във всяко едно отношение. Най-вече служебно. Като една работлива пчеличка години наред съм работила с фиксирано работно време, с фиксиран доход и (сравнително) уточнени разходи. Не мога да се оплача от развитието си във всяка една сфера, в която съм работила (а те всъщност се натрупаха няколко), на много неща се научих, с много хора се запознах. Края на миналата година обаче взех едно много важно за мен самата решение - че е време да променя фокуса върху нещата, които са мои. Че е време да обърна повече внимание на нещата, които обичам да правя. Да им посветя повече време, да дам повече от себе си. През целия си трудов стаж съм работила за някой друг. Време беше да опитам да направя нещо повече и за собствените си идеи и собствените си проекти (да ги наречем, макар че подобно название ми е прекалено далечно).
И така - посветих се на свободната професия. Преместих фокуса върху танците и финансите. Едните - защото са моята страст и любов, другите - защото ми дадоха шанса да имам свободата да решавам сама и да работя за себе си. За човек, който се е трудил много години с ясно уточнени параметри на доходите, които получава, това беше огромна промяна. И естествено - като всяко нещо - нож с две остриета. От една страна: свободната професия дава абсолютното спокойствие, че можеш сам да си определяш времето и заетостта. Да работиш, когато искаш, да спиш, колкото искаш, да се храниш, когато ти е удобно, да си зает и уплътнен като работни часове - колкото прецениш. Естествено - това носи и своите негативи. Доходите ти са пряко свързани с усилията, които полагаш. Няма такова нещо като извънработно време - реално работата може да е по всяко време. В 18ч., в 22ч. през седмицата, 10-12ч. през уикендите - въпрос на конкретен казус. Но тази свобода дава едно огромно спокойствие (което в негативната му страна - може да доведе до летаргия). Животът става някак по-лек и лесен. Ежедневието се нарежда много по-безпроблемно, няма служебни сблъсъци, няма проблеми, няма напрежение. Е, май се изсилих - проблеми винаги има, но когато всичко се случва по твоя инициатива, някак нещата стават много по-лесни. Аз поне съм такъв типаж, че вкарвам много емоция в работата си и в нещата, които правя. Последните години все така се е случвало, че дейностите ми са били свързани с работа с клиенти. И съответно - провали или успехи с всеки клиент съм ги приемала за свои. Това винаги е водело до емоционално натоварване за ситуации, които реално просто не са под мой контрол.
Свободната професия ме освободи от това задължение :-) И животът ми тръгна в много различна от досегашната посока. Започнах да се наспивам. За мен това винаги е било нещо от изключително голямо значение, а последните месеци и години - сънят много ми липсваше. Та започнах да се наспивам. Преспокойно 8 часа на ден си ги имам налични. Много си увеличих КПД-то (да кажем). Ако преди съм работила по 8 часа на ден - сега в по-добрите дни мога да изкарам дохода за половин месец - с няколко часа работа. Естествено ножът с две остриета и тук е в сила - това не се случва всеки месец и всеки път. Има и доста по-гладни дни. И доста по-задоволени от преди. В едно голямо резюме - животът ми стана една голяма промяна, което в началото ми носеше някакъв стрес. Сега ми действа по-скоро успокояващо. Реално няма нещо, което да не търпи промяна и развитие. А когато това стане твое ежедневие - животът става интересен и любопитен. Започнах да правя неща, които харесвам и обичам. Половината от работното ми ежедневие е изпълнена с дейности, които аз самата трудно възприемам като работа. Да правиш нещо такова - е невероятно. Преди години не съм имала дори и идеята, че ще намеря хоби, което да ми се превърне в ежедневие и доход. Е, намерих го. И хората са изключително прави в приказката си: "Работи нещо, което обичаш, за да не работиш цял живот". Тогава 'работата' се превръща в нещо желано, в удоволствие и удовлетворение. Започва да ти носи щастие и радост. Няма го момента, в който сутринта да се будиш и първата мисъл да е "Оф, трябва да отивам да работя..".
Някакъв положителен страничен ефект от свободната професия е, че рядко се налага да се придвижваш из града в час-пик. Не че е изключително съществено, но стресът на задръстванията и лудницата в София, някак остава на заден план.
И за финал (макар че мога още много да говоря по въпроса) се сещам, че хората преди бяха ме запомнили с желанието да отбелязвам петъчните дни. Защото уикендът за мен беше изключително важен - дни, в които да правя, каквото искам. Дни, в които да се забавлявам и наспивам. Дни, които са посветени на мен самата. От близо година вече не изпитвам нуждата да отбелязвам петък като особено специален ден. Защото стига да реша - всеки ден може да е петък :-)
Коментари