Пропускане към основното съдържание

За продавачите-консултанти (или Клиентски-ориентираното поведение II)


Пазарна икономика. Практически няма ден, в който понятието да не се завърти някъде в пространството около нас. Искаме, не искаме - живеем в общество, което е свързано с правилата и изискванията на капитализма. ВСИЧКИ искат да продават. ВСИЧКИ искат да бъдат видяни, харесани и купени на пазара. Просто защото това е начина, по който ще оцелеят и ще се развиват. Всеки един бизнес има нуждата от клиенти. И дори и когато стигнеш върха на пирамидата - със собствена фирма, собствено развитие на нещата, над теб остава един по-голям и по-вечен шеф - и това е Негово Величество - Клиентът. По принцип не използвам главни букви, удебелен шрифт и тн. Но точно тази тема в много голяма степен ми е важна. Защо?

Защото въпреки че всички ние сме заринати отвсякъде с информацията за това, че Клиентът е най-важен, че дори "Знаем как пие кафето си", реално не знаем как да търсим правата си като клиенти. И не само - дори да получаваме информация като такива. 

Интернет последните години даде едно огромно поле от информация, която практически е дори и затормозяваща в някаква степен, когато търсим нещо конкретно. И какво се случва, когато трябва да намерим оферта за сфера, която ни е тотално непозната? Примерно - аз съм секретарката в офиса, или шефът на IT-отдела, или просто някой, на когото е поставена задачата да немери най-правилното решение за нещо. Примерно - за дейта-център. Или за сайт за групово пазаруване. Или за дизайн. Или за.. Строително-ремонтни дейности. А секретарката е журналист по специалност. Или икономист - и изобщо си няма идея от цените и практиките в строителната област. 

Какво се случва тогава? Сценарий 1 - започва да се допитва до приятели и познати, които някога някъде е чула, че се занимават с нещо подобно. Да, но шефът иска 3 оферти. Греда! Познава само 1 човек в областта. И тук идва Сценарий 2 или познатия на всички Чичко Google. Който знаел всичко. Отваря търсачката - и Интернет я залива с едно огромно и необятно поле от информация, в което можем да се изгуби. Е, да - някои сайтове са платили да излизат на челни позиции, оптимизации, шарени картинки и тн. Както казахме - пазарна икономика. Намерила е 5 контакта на хора, които могат да свършат работа. И започва упорито звънене по телефона (или писане на мейли), за да събере нужната информация.

Отново съм изключително подробна, но какво исках да кажа. Най-големите разлики в търговския процес всъщност проличават оттук нататък. Този сценарий по-горе не е непознат на никой, който се занимава с разнообразни по своята същност дейности. По своята същност продуктите или услугите, които се продават не са кой знае колко различни. И доколкото можем да сравним обем, форма, цена и срок за доставка като изцяло ясни параметри, идва и търговецът, който ги продава. Неслучайно на много от баджовете и длъжностните характеристики за тази професия има разширението - продавач-консултант. Защото всяка една продажба трябва да съдържа в себе си и консултация. В този момент, в който клиентът се лута в необятното море от информация, консултантът е този, който го напътства. Смила му информацията, поднася я разбираемо и достъпно - и го улеснява в избора му на крайно решение. Защото консултантът е този, който прави разликата между фирмите, продуктите, услугите или програмите.

В условията на пазарна икономика - клиентът в тази ситуация е бил активната страна. Намерил е опцията и е потърсил сам търговеца. И тук идват най-необяснимите за мен ситуации. При всички теории, обяснения и учения, че "Клиентът винаги има право", че "Клиентът е единственият шеф", много търговци не оценяват това. И неглижират задълженията си. Е, това разбира се, е за сметка на всички тези, които приемат работата си като нещо важно. Влагат емоция, желание и душа във всяко нещо, което правят. Но това е и нещото, което ги отличава от тълпата. 

Ценете клиентите си! Консултирайте ги, съветвайте ги. Намерете за тях най-правилното и вярно решение. Така те ще са лоялни дълги години - и със сигурност ще останете в техния бял списък. А и животът се върти - не се знае кога точно вие самите ще попаднете в ролята на клиент. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...