Пропускане към основното съдържание

За продавачите-консултанти (или Клиентски-ориентираното поведение II)


Пазарна икономика. Практически няма ден, в който понятието да не се завърти някъде в пространството около нас. Искаме, не искаме - живеем в общество, което е свързано с правилата и изискванията на капитализма. ВСИЧКИ искат да продават. ВСИЧКИ искат да бъдат видяни, харесани и купени на пазара. Просто защото това е начина, по който ще оцелеят и ще се развиват. Всеки един бизнес има нуждата от клиенти. И дори и когато стигнеш върха на пирамидата - със собствена фирма, собствено развитие на нещата, над теб остава един по-голям и по-вечен шеф - и това е Негово Величество - Клиентът. По принцип не използвам главни букви, удебелен шрифт и тн. Но точно тази тема в много голяма степен ми е важна. Защо?

Защото въпреки че всички ние сме заринати отвсякъде с информацията за това, че Клиентът е най-важен, че дори "Знаем как пие кафето си", реално не знаем как да търсим правата си като клиенти. И не само - дори да получаваме информация като такива. 

Интернет последните години даде едно огромно поле от информация, която практически е дори и затормозяваща в някаква степен, когато търсим нещо конкретно. И какво се случва, когато трябва да намерим оферта за сфера, която ни е тотално непозната? Примерно - аз съм секретарката в офиса, или шефът на IT-отдела, или просто някой, на когото е поставена задачата да немери най-правилното решение за нещо. Примерно - за дейта-център. Или за сайт за групово пазаруване. Или за дизайн. Или за.. Строително-ремонтни дейности. А секретарката е журналист по специалност. Или икономист - и изобщо си няма идея от цените и практиките в строителната област. 

Какво се случва тогава? Сценарий 1 - започва да се допитва до приятели и познати, които някога някъде е чула, че се занимават с нещо подобно. Да, но шефът иска 3 оферти. Греда! Познава само 1 човек в областта. И тук идва Сценарий 2 или познатия на всички Чичко Google. Който знаел всичко. Отваря търсачката - и Интернет я залива с едно огромно и необятно поле от информация, в което можем да се изгуби. Е, да - някои сайтове са платили да излизат на челни позиции, оптимизации, шарени картинки и тн. Както казахме - пазарна икономика. Намерила е 5 контакта на хора, които могат да свършат работа. И започва упорито звънене по телефона (или писане на мейли), за да събере нужната информация.

Отново съм изключително подробна, но какво исках да кажа. Най-големите разлики в търговския процес всъщност проличават оттук нататък. Този сценарий по-горе не е непознат на никой, който се занимава с разнообразни по своята същност дейности. По своята същност продуктите или услугите, които се продават не са кой знае колко различни. И доколкото можем да сравним обем, форма, цена и срок за доставка като изцяло ясни параметри, идва и търговецът, който ги продава. Неслучайно на много от баджовете и длъжностните характеристики за тази професия има разширението - продавач-консултант. Защото всяка една продажба трябва да съдържа в себе си и консултация. В този момент, в който клиентът се лута в необятното море от информация, консултантът е този, който го напътства. Смила му информацията, поднася я разбираемо и достъпно - и го улеснява в избора му на крайно решение. Защото консултантът е този, който прави разликата между фирмите, продуктите, услугите или програмите.

В условията на пазарна икономика - клиентът в тази ситуация е бил активната страна. Намерил е опцията и е потърсил сам търговеца. И тук идват най-необяснимите за мен ситуации. При всички теории, обяснения и учения, че "Клиентът винаги има право", че "Клиентът е единственият шеф", много търговци не оценяват това. И неглижират задълженията си. Е, това разбира се, е за сметка на всички тези, които приемат работата си като нещо важно. Влагат емоция, желание и душа във всяко нещо, което правят. Но това е и нещото, което ги отличава от тълпата. 

Ценете клиентите си! Консултирайте ги, съветвайте ги. Намерете за тях най-правилното и вярно решение. Така те ще са лоялни дълги години - и със сигурност ще останете в техния бял списък. А и животът се върти - не се знае кога точно вие самите ще попаднете в ролята на клиент. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо