Както не един път съм отбелязвала - удивителни в заглавие много рядко ползвам. Още по-рядко сядам да пиша пост в блога в 2ч. през нощта. Е, явно случаят е такъв.
Последните месеци имах честта да посетя най-различни по профил заведения: през "Грамофон", "Кабаре", механа "София", механа "При шопите" и тн. Изключвайки строго специализираните като музикален профил заведения (т.е. Хоротеката, "Микстейп", "РокИт") всички цитирани по-горе, умишлено неглижират и заобикалят закона против тютюнопушенето на публични места. Вероятно и аз самата много съм се разглезила (ако изобщо е правилно да ползвам толкова силна дума). Просто липсата на тютюнев дим последните месеци (и години) при публични събития, свързани с танци, ми даде свободата да ДИШАМ. И в момента силно задимените заведения изключително много ме натоварват - не само емоционално, но и физически. Е, убедена съм, че корпоративното мнение на управителите на въпросните места е, че по този начин задържат клиентите си там. Но пък със сигурност гонят клиентите, които имат желанието да изпият по едно питие - и да потанцуват. Без това да е борба за чист въздух.
Преди години, когато дори нямаше още помен за забрана, някак на мен самата не ми правеше същото впечатление. Въпреки че негласно много се дразнех на изгорените дрехи, вмирисаната коса и кашлицата, с която се прибирах след излизане петък или събота-вечер, просто нямах избор. Но (поне в законодателно отношение) България реши, че ще следва пътя на Западна Европа и се приеха забраните за пушене на публични места. Какво облекчение за белите дробове на всички непушачи (всъщност и на всички пушачи - въпреки липсата им на съзнание в това отношение)!
Не един път съм гледала интервюта на управители на заведения, които масово обясняват как оборотът им е драстично намалял от приемането на закона, как те не могат да контролират клиентите си - и да ги изгонят ако запалят цигара, как това всъщност е тяхна отговорност. Умишлено ще неглижирам тяхното мнение - въпреки изключително неморалния му контакст и липсата на социална ангажираност.
И ще се фокусирам върху морала и моралния избор на самите пушачи: защо правите активно избора си да тровите средата на своите близки, познати, приятели и въобще хората, с които заедно сте излезли да се повеселите, заради собствената си зависимост и невъзможност да контролирате абстинентния си глад? Толкова ли е трудно да се съобразите с останалите - и да изпушите цигарата си отвън, за да можете и вие, и те да се насладят напълно на излизането ви заедно? Тъй като многократно съм виждала и другата страна на нещата - т.е. съобразяващите се пушачи (благодаря и на тях), няма как да съм абсолютно крайна в това отношение и да сложа "всички" пред "пушачи". Естествено - хората сме много стадни животни. И често - когато ни се даде пръст, сме склонни да отхапем до лакътя. Затова и когато мнозинството пушачи виждат, че другите не се съобразяват, са с нагласата: "Аз защо да се правя на глупак и да пуша отвън, ами не си гледам кефа?". И ефектът на лавината съвсем променя дори и позитивните нагласи по въпроса.
Естествено - в никакъв случай не мога напълно да подмина толерантността към цигарения дим от страна на заведенията. В "Грамофон" тази вечер сервитьорката специално ни попита дали пушим, за да може да ни осигури имитация на пепелник с навлажнена салфетка - ако имаме желание да задимим помещението. И когато компанията я попита защо се прави това нещо, отговорът беше: "Ами аз съм само служител тук, не зависи от мен". Или в едно от другите изброени по-горе заведения, в което буквално имаше забележка към пушещите отвън, защо не си седнат на местата, тъй като не било проблем да запалят цигарите си там.
Да, убедена съм, че бизнесът си измива ръцете - като прехвърля отговорността лично в самите пушачи (тикайки им в ръцете чашата с навлажнените салфетки). Естествено тук е и въпроса с липсата на контролиращи организации след 22ч. В общия случай на подадени сигнали за тютюнев дим - се отговаря в сторго суховат стил, че е направена проверка (в работно време) и не са установени нарушения. Приела съм, че живеем в България, приела съм, че законодателните ни и наказателни органи се движат със скоростта на охлюв. Затова и задавам въпроса си към тези, които съзнателно нарушават забраните - самите пушачи. Толкова ли ви е приятно и на самите вас да дишате тежкия цигарен въздух (нормано - климатизацията и вентилацията в общия случай само въртят натровения въздух в помещението)? И всъщност - за да потанцувате ли сте навън тази вечер - или за да размахвате цигарата, докато се клатите в ритъм? По принцип не съм крайна. Или поне ми се случва много рядко. Но тоталната липса на съобразяване от цяла групи хора - и то за сметка на здравето на други, буквално ми бърка в здравето. Защото моята цел, когато излизам - е да потанцувам. Да се повеселя с близките ми хора. Не да се прибера миришеща на цигари, с поредната изгорена дреха, докато съм маневрирала между девойките, ползващи цигарата за ветропоказател.
Да, убедена съм, че бизнесът си измива ръцете - като прехвърля отговорността лично в самите пушачи (тикайки им в ръцете чашата с навлажнените салфетки). Естествено тук е и въпроса с липсата на контролиращи организации след 22ч. В общия случай на подадени сигнали за тютюнев дим - се отговаря в сторго суховат стил, че е направена проверка (в работно време) и не са установени нарушения. Приела съм, че живеем в България, приела съм, че законодателните ни и наказателни органи се движат със скоростта на охлюв. Затова и задавам въпроса си към тези, които съзнателно нарушават забраните - самите пушачи. Толкова ли ви е приятно и на самите вас да дишате тежкия цигарен въздух (нормано - климатизацията и вентилацията в общия случай само въртят натровения въздух в помещението)? И всъщност - за да потанцувате ли сте навън тази вечер - или за да размахвате цигарата, докато се клатите в ритъм? По принцип не съм крайна. Или поне ми се случва много рядко. Но тоталната липса на съобразяване от цяла групи хора - и то за сметка на здравето на други, буквално ми бърка в здравето. Защото моята цел, когато излизам - е да потанцувам. Да се повеселя с близките ми хора. Не да се прибера миришеща на цигари, с поредната изгорена дреха, докато съм маневрирала между девойките, ползващи цигарата за ветропоказател.
И затова - благодаря на управителния състав на всички тези заведения, които продължават да гонят правата на всички нас (пушачи и непушачи), които въпреки гласа на абстиненцията и зависимостта - се опитват да следват пътя на здравия разум. Които е възможно да търпят някакви загуби заради отблъскването на определен контингент клиентела заради твърдостта в политиката си, но със сигурност запазват истински коректните и постоянни свои посетители.
Защото всъщност последните години 'модата' много се променя. Ако в тийн-периода ми беше практически невъзможно да срещнеш младеж без цигара в ръка, в момента логиката е различна. И много по-масово е това пушачите да се отказват от зависимостта си (и странно защо ли - да стават доста крайни в негативизма си по отношение на забраната в заведения) и да се опитват да се съобразяват. Знам и че обществото с времето ще съзрее за нормално поведение. Но защо това трябва да става толкова трудно - и за сметка на толкова много други хора?
Не че ние ще спрем да танцуваме. Начини - много. Частните партита винаги са вариант. Но защо след като бизнесът толкова много се оплаква, че губи клиентелата си заради липсата на тютюнев дим, не се замисля за загубените клиенти именно заради умишленото неглижиране на официалните забрани по въпроса?
Не че ние ще спрем да танцуваме. Начини - много. Частните партита винаги са вариант. Но защо след като бизнесът толкова много се оплаква, че губи клиентелата си заради липсата на тютюнев дим, не се замисля за загубените клиенти именно заради умишленото неглижиране на официалните забрани по въпроса?
Коментари