Ще използвам нещо по-конкретно като казус този път за темата, която ми се върти последните 2-3 дни (и вече явно е узряла да я запиша). Преди години имах един познат, който изключително много държеше да казва мнението си на хората около себе си. Естествено - беше най-активен с най-близките си. Независимо дали неговата позиция съвпадаше с тяхната, независимо дали е пожелана като мнение - личната му гледна точка винаги беше изказвана на всеки. И то с твърдост, която биваше следвана от възмущение - ако съветът не беше приет и предприет като действия възможно най-скоро.
И се замислих над въпроса: хората много често изказваме мнения и се намесваме във взаимоотношения, които не ни касаят. Естествено в някаква степен винаги е по-искрено това едно мнение да се заяви лично, отколкото да се шушука зад гърба. Но при всички случаи, когато иде реч за нашите собствени действия, е доста голямо нарушение на личната територия да се дават съвети, позиции и мнения по въпроси, които може или да не са искани, или да не са необходими.
Преди години - като тинейджър с доста хормонални промени - имах силно акне. Е, искрено си признавам, че изпитвах ужас, когато поредната жена на улицата ме спреше, за да ми дава неисканите си съвети как да го лекувам. Случвало ми се е на павилиона, в супермаркета, в метрото, в училище.. Хората явно изпадаха в голяма необходимост да ми помогнат. А аз не търсех тази помощ. Още повече - така натрапена, тя се превръща по-скоро в нещо негативно, отколкото в съдействие. Дори в някаква степен на тормоз и обида.
И затова: "Благодаря ти за мнението, задръж го за себе си". Грубо ли звучи? А всъщност е абсолютната истина. Съвети, мнения, препоръки - желателно е да се дават само ако са поискани. Или ако не са - просто да поемем риска отсрещната страна всъщност да няма нужда от тях. Или да не ги желае и да ги отхвърли. Хората сме прекалено различни като светоглед, ценности, визия, желания, мечти, навици. Няма как да знаем дали решението, което е било вярно за нас самите - е валидно за съседката от 5-тия етаж. Или за някой от съвсем друго поколение. Или за когото и да е. Естествено - това в никакъв случай не означава, че не трябва да се изказва позиция по принцип. Просто като всяко нещо - е важно да има толеранс, разбиране и някаква златна среда. А не на всяка цена и във всеки случай да съм си казал/а нещото - пък.. След това ако ще потоп да настава.
Защото това да дадем съвет е двупосочен процес. Много по-важно е да чуваме какво ни казват другите - за своите нужди, желания, мечти и сремежи, особено ако действително ни касае какво се случва с тях. А не само за нас процесът да се приключи с изказването на това, което сме си наумили без оглед на това дали по този начин ще помогнем - или навредим. Възможно е с подобно действие да нараним или обидим. Да предизвикаме по-скоро негативен, отколкото позитивен резултат.
(Важна отметка тук е, че не е идеята да се стига до някакви абсолютни отдадености в посока на другите. Здравословният егоизъм като необходимост си е валиден във всяка една ситуация. Приказката е за съветите.)
Затова: бъдете честни, бъдете откровени. Но ако искате да посъветвате някого, или да споделите мнението си с него, все пак помислете дали това мнение е необходимо. Дали ще направите нещо положително - или обраното, ще нараните някой. Защото в крайна сметка животът ни е прекалено шарен и разнообразен. Нищо не е само черно и бяло. А повечето неща са някъде там по средата - в сивите тонове :-)
Коментари
Имам прекалено много примери в живота за тотално изгубени в чуждото мнение, чуждите желания и чуждите мечти хора. Които просто никога не се осмеляват да кажат "Не". По-тъжното е, че на финала нито те, нито тези, на чиито желания робуват - се чувстват щастливи.
Но в крайна сметка - това е въпрос на личен избор. За мен лично всяка една емоция, всяко едно усещане - трябва да е в баланс. Има ли крайност - има нещо, което да пречи. И с чуждото мнение е така. Естествено - може да е извор на информация, до която няма как да стигнем сами, просто защото често се затваряме в собствените си рамки и ограничения. Но по същия начин може да е и нещо доста по-крайно, но в другата посока ;-)