Започвам с цитат на нещо, което идва от финансовите теории за физическите лица, но изключително пряко рефлектира върху живота ни във всеки един момент:
"Хората живеят в обществена среда, върху която непрекъснато влияят. Ако преобладаващото поведение е характерно с лъжа, измама и кражби, тогава това е и средата, в която живеем. Единствено етичната среда е тази, в която обществото като цяло може да напредва - икономически, физически, морално и духовно. Това е и етичната лична отговорност на всеки от нас - активно да създаваме среда, в която ние и останалите да напредваме. Тази отговорност изисква всеки от нас да преценява етичните последици на своите действия, дългосрочната им цена, алтернативите, както и да се вслушва в тези, които са засегнати. Законовата рамка всъщност е само минималния стандарт на поведение."
"Финансово планиране - принципи и практики" - Любомир Христов и Иван Мангачев
Горното твърдение подкрепям на 100%. Много типична българска черта е да си мислим, че сякаш всичко в заобикалящия ни свят - не е наша отговорност. Сякаш на нас никога няма да ни се случи. Да обвиняваме държавата, да обвиняваме правителството, здравната система - и абсолютно всеки друг - освен нас самите. Да се мрънка и недоволства на общо основание, да се обяснява как "Тоя народ никога няма да се оправи", "Тия българите.." и тн. Само че простичката истина е в това, че всъщност има доста неща, които са пряко зависими от нашите собствени действия.
Голям казус последните месеци е проблема с КТБ. Ще го погледна от една по-различна страна обаче. Това е поредния случай, в който много от клиентите на банката изобщо не са се поинтересували за собственото си благополучие. Информация за вътрешните злоупотреби има от години. Да, възможно е да е имало и спекулации в тях, с невярна информация - и грешни цифри. Но самият факт, че се появяват репутационни удари по една институция - говори доста неприятно за нея самата. Въпреки лъскавите й тефтери, въпреки гръмките слова, че "Клиентите са ни скъпи", въпреки големите сгради и многото пари, които са пръскани по всякакви външни прояви и инициативи.
Във връзка с горното една много голяма обица на ухото би трябвало да е това, че и ние самите имаме лична отговорност. Изключвайки липсата на адекватни мерки от институциите (визуализирайки основно БНБ като контролиращ орган, но това не е в нашата пряка власт - освен с протестите, медийната информация и пр.), всеки един от нас има лична отговорност. И има право на личен избор. Личен избор, който се състои в подбора на институциите, банките, финансовите дружества, с които да работи. Защото когато ставаме клиенти на институция/дружество/оператор, които се ширят с недобросъвестните си практики - ние негласно се примиряваме с тях. От друга страна - избирайки тези, които работят коректно и правилно - им даваме шанса да се развиват. Подкрепяме ги - и им позволяваме и утре да постъпват по същия този коректен начин.
За годините работа с клиенти съм се убедила в едно - както мисли и действа главата (сиреч - управителя, директора, собственика), така действа и самата институция. Каквито са морала, ценностите и етиката на този, който определя процеса - така действат и служителите. И ако ценностната система е наред, ако се действа по правилата на етиката и морала - тогава се създава една благоприятна почва за дългосрочна и ползотворна работа и в бъдеще. Защото кухите и неподплатени с адекватни за пазара действия институции - в един момент ще трябва да отпаднат.
Искаме, не искаме - България е в Европейския съюз. Искаме, не искаме - нашият бизнес много често му се налага да работи не по вътрешните все още изкривени правила и норми. А по европейски. Да се бори за клиенти, да се бори за оцеляване. Да търси процес, не продажба. Да създава дългосрочни отношения, не просто да пробутва това, с което разполага към момента.
И пак - наша отговорност като клиенти - е да подбираме доставчиците си и тези, на които даваме парите и по коректните им практики. Защото ако са ни подвели, излъгали, изманипулирали 1 път - е много възможно да се случи и втори път. Но ако позволим повторение на ситуацията, отговорността вече идва в самите нас.
Затова - информирайте се! Ако не знаете къде да търсите информация самите вие - намерете някой по-запознат. Но не със слухове и клюки. А с фактология. Проучвайте, проверявайте. Търсете за себе си ако не най-доброто, поне това, което да ви позволява да се чувствате спокойни. Съдействайте на бизнеса, който работи коректно и с пот и мъка се бори с всички държавни пречки да съществува нормално. Подбирайте банките, застрахователите, дори магазините и ресторантите - съобразно коректните им практики. Защото в крайна сметка клиентът е и ще остане в пазарното общество истинският шеф за институциите. Естествено в тази сметка изключвам монополните пазари - там ситуацията е прекалено сложна и различна. Но поне това, което е в наша власт и в наши ръце - трябва да го правим. Винаги ще има доставчици, които ще искат да ни излъжат - в срока на годност, в срока на гаранцията, в изпълнението на поръчката. Не оставяйте нещата без последствия. Защото това ще остане тяхната практика и в бъдеще.
Коментари