Пропускане към основното съдържание

Летяяя с колаата, летяяя с колаата

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече.
Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог, се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя.
Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството.
И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението.
Та, мили дами-шофЕрки (&други), имам към вас няколко думи:
  1. Вуйне, ако скоро не почнеш да се шматкаш из Софето, аз лично ще дойда и ще ти набутам сладурския задник на седалката. У лево - не в английски (Х)афтомоил.
  2. Фоли, на теб пък ще ти напляскам директно задника, защото слушаш нЕкакви си мъжове, дето обясняват, че от жените не стават шофЕри. БулШитс.
  3. Владко, тебе те правя инструктор. You Are The bEst!
  4. А аз ще се науча да паркирам фино и елегантно. И да пърхам с мигли в случай на нужда (за справка - тук).
Стига ви толкоз засега. И без това съм ви достатъчна на пътя :)

Коментари

А може ли КАТ първо да ми напечатат книжката или без книжка да карам? :-D Дупето ми ти благодари, че го намираш сладко Ха-ха-ха
П.П. Това няма да го казваме на мъжете, неееее хи-хи-хи
Irina Bo каза…
Божее, щом и дупетата започнаха да говорят, аз направо ще остана безмълвна... Хихи :)

Пък и мъжете знаят за нашата любов - даже и те се обичат. :)
Анонимен каза…
Ами честит блог, честита кола и честито шофьорство!
Само да уточня, че никога не съм мислила, че от жените не стават шофьори... извадила си няколко отделни думи от контекста, в които съм ги употребила ;)
Обаче аз лично не смятам скоро да шофирам из софийските улици, хората съвсем тотално абсолютно са откачили и карат безумно. Не мога да си троша нервите, пък и доста по-удобно е да си куфар ;) а и не всички имаме късмета да се сдобием с колица така внезапно ;)
Анонимен каза…
Честито каквото трябва да ти се честити :)

По темата за жените шАфьори - някога си мислех, че слуховете за свойствата на този вид са силно преувеличени. С годините обаче се убедих, че основанията за съмнение в способностите на жените да управляват автомобил са налице. Естествено и изключенията са налице, но говорим за масата.

Дори жени ми, която няма книжка вече различава жените от останалите шофьори.

Последният пример е от Неделя следобяд. Движението не е като в делничен ден, но си го има. Пред мен кака с малка градска кола се движи с около 10-15 км/ч, защото говори по телефона. Няма как да я изпреваря, защото се движи в лявата (бърза) лента, в дясната също коли. Чакам 20 секунди да се освести, но тц. Бипкам леко предупредително, в резултат жест с ръка в стил "Ти пък какво искаш?". Което пък ме накара ръката ми да залепне на клаксона и известно време да карам на 10см от задната и броня. Разгеле накрая успях да се престроя вдясно. На следващия светофар каката е първа кола за наляво. Светва зелено, но тя е заета да се гледа в огледалото и да си чопли нещо по главата. Зад нея шок, ужасТ и нерви. Накрая явно реши, че може би тя има нещо общо с цялата дандания отзад и тръгна. Отново бавно и леко - за 45 секунди, колкото свети зеленото за наляво успя да мине тя и още една кола на жълто/червено. Не че с мъже няма подобни случки (преди 2 месеца един герой с Golf PK пак първи на кръстовище просто си пусна аварийките и отиде да тегли пари от банкомат), но като си направя TOP 10 на най-изнервящите ме случки в класацията има 7-8 каки. Нищо лично - просто това виждам по улиците.
Тъжното в цялата работа не е, че някаква пикла не може да кара, а че приема подобно поведение на пътя за нормално. Пък такива като нея дал господ. И накрая на някой му пада пердето, дава мръсна газ на жълто щото се е изнервил на макс и прави белята.
За мен каките с малки градски коли са опасни, колкото и пернишките джигити с голфове, каращи в насрещното.

Сещам се за първото ми ПТП преди години - карам си кротко покрай басейна Спартак, посока към х-л Хемус. Както минавам покрай кафетата срещу Спартак девойка с малка Тойота излиза без да гледа назад от мястото където е паркирала и ме удра отстрани. Съществото обаче излиза и нагло започва да ми крещи , че съм я бил засекъл. На което се чудех да се смея ли да плача ли. Звъня на КАТ, двойката звъни на някакъв батко. След 2 минути пристига дебел, лъскав джип и кифлата почва да обяснява на баткото, че съм я засекъл :). Той хвърли едно око на ситуацията (колите не бяха местени), каза и да не говори глупости и я прати да го чака в джипа. След което се разбрахме колко искам за щетите, аз се обадих на КАТ, че сме уредили въпроса помежду си и си тръгнахме. Като ти се натрупат няколко такива случки резултата е, че още при първите признаци за неадекватна кака на пътя ти идва щение да я свалиш от колата, да и плеснеш един зад врата и да я пратиш да ходи да пие кафета някъде и да не се мота по улиците.

P.S. Не исках да вкарвам негативна енергия в така приятния пост, но просто ме засърбяха ръцете :)
Irina Bo каза…
Ееееееее, Ванка - много крайно.
Вчера пък аз имах една препирня с един тъп задръстен таксиджия на светофара. Тръгвам аз да правя ляв завой (кръстовището е така регулирано, че аз имам предимство и то е точно по продължение на завоя, а въпросния не, като по някаква гигантска случайност знакът си стои от всичките страни), а тоя напира да продължава направо, ако не бях ударила спирачките щяхме да се ударим много 'фино'. Пък и нагъл - почва ми свирка и да показва разни простотии с пръстчета.
Хич не се считам за перфектен шофьор, но най-малкото се старая да не върша простотии на пътя. Въпреки това редовно ме засичат, изпреварват отдясно (да не говоря за още една прясна случка, при която щяхме директно да се отнесем с един - точно защото ме изпревари отдясно, за да подмине един спрял автомобил) и тъй нататък. А това за мобилните телефони изобщо няма да го коментирам - присъщо е на всички породи идиЪтс.

@Полиииии, това е като едно гигантско оправдание. Защото и на полигона не поиска да седнеш зад волана ;) Там няма 'трафик'.
Ivan Mitev каза…
За да отличаваш, Иринке, Иван от Ивана, да знаеш, че аз като пиша коментари си ги пиша от blogger account-а...

Но в темата с колите, няма да взема участие... виж за летенето, може :)
Топблог каза…
Това пежо на снимката е GTI би трябвало доста да върви :) и мисля че е опасен автомобил за млад шофьор :)
Irina Bo каза…
Това пежо на снимката беше само за визуализация ;)
Моето още няма фотка. И изглежда мааалко по-малко спортно :Р

Давам карта с района на 'действие на моето' пежо :)

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо