Пропускане към основното съдържание

Късмет?

Много странно нещо са това късметите..
Замислих се за тях, когато започнаха един по един да ми се изпълняват - говоря за новогодишните банички&подобни. Е, ясно е, че е въпрос на стечение на обстоятелствата - и все пак.. Късмет!
Някой дали случайно се е замислял как всъщност късметите и случайностите определят живота ни. Късмет
  • попаднал си в jobs.bg на перфектното предложение за работа;
  • намерил си половинката на живота си (колкото и променливо да е това понятие с времето);
  • спечелил си от тотото;
  • намерил си 2 стотинки;
Е, нещата могат да са и точно обратните:
  • изритали са те от работата ти - уволнен си дисциплинарно, защото шефът ти не се е кефил на прическата ти;
  • гаджето ти ти изневерява;
  • непрекъснато пускаш фишове - и резултат? 0-ла..
  • изгубил си си заплатата.
Как се променя всичко.. :) Интересното е, че водят нас - стрелчовците за късметлийска зодия. Всъщност най-много ме ласкае това, че ни мислят за жизнерадостна зодия. Абе това със зодиите е интересничко за писане ("Чукча не читат, чукча писат" - т.е. аз съм чукчата).
Мисля, че ТИ имаш кофти късмет. Прочете поредното ми странно писание, без никаква логика и без никакъв смисъл.
Ако погледна собствената си скромна личност - не мога да кажа, че съм била не-късметлийка. Е, не спечелих 1 000 000 от тотото, ама това е сигурно, защото не пускам фишове.
Но днес гледах две големи шматки, които можеха да спечелят 200 000 и.. не се довериха на късмета си. Та се запитах - дали ако късметът можеше да се пипне, щяхме да му се доверяваме повече?
И въобще - що е туй късмет, има ли почва у нас и подобните му.
Хехе - ех, че късмет. Докато виртуално си задавах тоз въпроЗ - в новините по Нова заявиха, че Русенци били най-големите късметлии - цели 4 милионера от тотото. И хората за пореден път луднали да пускат фишове.. :)
Странен съВпадък.

Коментари

Анонимен каза…
уфффф, пък за козирозите казват, че са сухи и кариеристи и скучни... :( малко ме успокоява факта, че любомото същество казва, че аз не съм никакъв козирог :)
а късмета.... ми...
- jobtiger ми праща само смотани обяви, вече мисля да се откажа да ги чета даже
- от тотото не съм спечелила и подоризам, че не е само, защото не пускам фишове /днес пуснах обаче!/
- хм.... оня ден намерих 4 лева....
- от половинката не мога се оплача... хм, става вече подозрително, мислех да се оплаквам от късмета...
- с работата положението е трагично, най-после попаднах на готин екип и той се разпада две седмици след като аз отидах... :(:(:(

странна работа е късмета...
а от коледните късмети ми се падна любов!
Нещо не си водя статистика на късмета :-) Но...
От Джобс не ми изпращат никви обяви, щот не съм им казала да ми изпращат :-D За сметка на т'ва пЪк си имам суперска работа, суперски шеф, суперски колеги и всичко суперско.
От никви лотарии не съм печелила, щот не съм играла. Тото включително. Обаче пък съм си намирала 50 лв, 50 евро и то все в момента, в които зверски са ми трябвали :-)
А! Виж, половинката си е жив късмет! Ама простоооо.... мечтата на всяка жена :-P Абе и да не е на всяка, важното е, че е моята! :-) Позволявам ви да ми завижданте :-P
Коледните и Новогодишните късметописци явно се бяха наговорили, щот и двата пъти ми се пада "Секс до безсилие" Ха-ха-ха
П.П. Тук вече не е смешно: на половинката новогодишния късмет му е "Бебета". No comment...
Irina Bo каза…
Хм, това за половинките и на двечките ви мисля, че имам съществени заслуги - и заслужавам черпавка :)
Предлагам да обсъдим въпроса в сряда :-D Ха-ха-ха

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо