Пропускане към основното съдържание

За блогЪрстването, блоКовете и бЛокажите...

Седя си тука и се чудя - за какъв дявол ми трябваше да се занимавам с писания и блоGове. Ама не като блок 4 - а блоГ4е. Или поне на такова мяза.
Преди си седях и се чудех - за какъв дявол им тря'а на тия хора да пишат някакви си работи някъде. И продължавам да се чудя - ама реших да се пробвам - та вземе ми хареса.. Тъй че хорА - дайте своя принос, подкрепете мойта полу-инициатива, може пък да се развия и да стана як блогЪр.

А може и това да зарежа. Кой знаЙ..

Тъй - това е сефтето. Несериозни плямпания на несериозно същество - ама и вие сте несериозни щом го прочетохте.

Мили мoй, Смехурко... :)

Чакай, чакай - изпуснах блоковете и блокажите.. Все пак у Софето живеем - какви са тия пропуски, какво е това чудо.. Имаме си много блокове, имаме си и много блокажи.. Даже и блогъри си намираме тук-там..
И още един се включи - мУа.

Отивам още да пиша - сега ще видите вие (зловещ смях)...
Етикети:

Коментари

Бистра Георгиева каза…
Такаааа:
1. Писмата на патиланците започват с "Драги ми Смехурко", а не с "Мили ми..." :-D
2. Мога да ти отговоря на въпроса Що си се захванала? - за да имам аз какво да си коментирам :-D
3. Представи си пък, че от цялата работа излезе нещо сериозно? :-D
4. Добре дошла! Само тая форма на комуникация ни липсваше, но ето че запълваме празнините! :-D
21 януари 2008 г. в 20:39
Анонимен каза…
Когато порастдна..и аз ще си направя блокг!
Тамън дотогава ще ги направят със звук и ще мога съвсем пълноценно да се изливам, изливам, изливам и извълнувам под формата на невероятния си певчески талант.
Дотогава..."В банята съм - сменям плочки!"

Благодаря за невниманието.
23 януари 2008 г. в 11:29
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р
1 коментар
Прочетете още

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот
1 коментар
Прочетете още

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо
3 коментара
Прочетете още