Пропускане към основното съдържание

Свободна професия - или твърда заплата? Част I



В един сравнително кратък период от време много мои познати активно се замислиха над въпроса дали да се захванат със собствен бизнес - или да си останат на постоянната заплата. Някои от тях търсят нещо ново и различно, нещо, което да ги провокира и заинтригува. Други вече са се уморили от това да дават максимума от усилията си за нечий чужд плюс - и се опитват да намерят пътя, по който да се случи за самите тях. Причините за подобно решение може да са най-разнообразни. Успоредно на това и част от новите бизнеси, които се стартираха около мен, не успяха да пробият.

Както с всяко нещо - и едното, и другото решение водят до своите позитиви и негативи. Особено при решението да се скочи в дълбокото - и да се зареже твърдият доход, е изключително важно да се направи правилна преценка на ситуацията - и най-вече човек да е финансово подготвен за това решение. Ще се опитам от моята гледна точка, да разделя положителните и отрицателните страни на избора. Естествено - за всеки друг нещата може да варират, както и нещо, което в една ситуация и за определен тип човек може да е позитив - за друг може да е тотален минус. Със сигурност едно от важните неща, което този, който се захваща с нещо подобно е - да е изключително активен като личност. Иновативен, различен, адаптивен и много, много търпелив..

Собствен бизнес (свободна професия):
1. Позитиви:

- Носиш ползите на успехите си, доволните клиенти - са твои клиенти. Спечелените награди - са твои награди. Похвалите - са твои похвали;
- Махаш тавана на приходите си - има шанс доходите ти значително да наскачат постоянните трудови възнаграждения (тук е особено важно да се погледнат и негативите).
- Взимаш решенията сам, носиш отговорността за резултата;
- Мотивацията е много по-силна;
- Ненормирано работно време, пряко свързано със собствените идеи и възможности;
- При достатъчно реалистичен поглед над възможностите си - има шанс да се поработи над силните страни и работата да се фокусира в тази посока.

2. Негативи:
- Носиш всички минуси на недоволните клиенти, изгубените ползи и пропуснатите похвали. В общи линии всеки позитив - според ситуацията много силно може да се превърне в негатив.
- Махаш дъното на приходите. Може би най-голямата спирачка на всеки новопрохождащ бизнес. При липсата на външно финансиране и справяне на "свои мускули" оборотът и доволните клиенти стават много важен ресурс. Фокусирането обаче върху всеки лев, който влиза в касата, може да изиграе много лоша шега и да доведе до негативни резултати като цяло. Липсата на средства - и особено поемането на отговорност и за други служители, е много стресов фактор за всеки човек. Затова при стартиране на собствен бизнес или свободна професия е много важно да се помисли за варианта от поне 1 година изключително плаващи доходи. Тъй като хората сме изключително емоционални същества - е много важно човек да не се осланя на временните приходи (и дъна), а да наблюдава тенденциите. Един бизнес се развива добре ако дългосрочната тенденция е на увеличаване на приходите. И се развива зле - ако дългосрочната тенденция е на намаляване на приходите. Един или два месеца спад в продажбите може да са индикатор за конкретен проблем - или просто нормална тенденция. Затова и е толкова важно да се следят цифрите за доста по-дълъг период от няколко месеца - и да има наличен буфер, който да запълва празнините. В крайна сметка дебелите книги казват, че на един нов бизнес му трябват поне 3 години, за да започне да генерира приходи. Ако оцелее до този момент. Тук има достатъчно изписана литература по въпроса, моят опит е само една страна на нещата - изцяло практичната на физическото лице.
- Взимаш решенията сам - носиш отговорността на резултата. Както казах - всяко нещо може да е и позитив, и негатив. Понякога има големи и стратегически решения, от които може доста да боли. Както с всяко решение - никой не е наясно какъв е резултата - преди да си извървял пътя до край. Най-много започва да боли, когато се струпат много проблеми за решаване - за кратък период от време. А това идва неизбежно с увеличаване на клиентската маса. 
- Мотивацията може да не е достатъчно силна. Неизбежно всеки човек минава през периоди, в които ангажимента му намалява. Може да е провокирано от много неща - лични проблеми, умора, дори изчерпване на силите за борба и оттегчение. Това е малко като да отнемеш от тягата на локомотива - целият вагон започва да се забавя.. Голям минус. Тук вече е важно да подбираш и правилните хора, когато нещата се разрастват. С много добра мотивация, които да помагат и съдействат за развитието.
- Ненормирано работно време. Тук вече темата е дълга. От 8/5 - работният ден може много лесно да стане 24/7. Изведнъж личното време много пряко се смесва със служебното. И отказът от действия - може да накърни и резултата..

И така описанието стана дълго ;-) Та в тази връзка ще допълня информацията във втори пост (когато ми дойде музата).

Коментари

Certified Loan каза…
Ако трябва да се свържете с някоя фирма с цел осигуряване на заем онлайн с нисък лихвен процент от 3% и по-добри планове за погасяване / график. Можете да се свържете с тях по имейл на {certifiedloanservice @ gmail. com} или whatsapp @ +15754148400

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци е р

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо