Пропускане към основното съдържание

Свободна професия - или твърда заплата? Част I



В един сравнително кратък период от време много мои познати активно се замислиха над въпроса дали да се захванат със собствен бизнес - или да си останат на постоянната заплата. Някои от тях търсят нещо ново и различно, нещо, което да ги провокира и заинтригува. Други вече са се уморили от това да дават максимума от усилията си за нечий чужд плюс - и се опитват да намерят пътя, по който да се случи за самите тях. Причините за подобно решение може да са най-разнообразни. Успоредно на това и част от новите бизнеси, които се стартираха около мен, не успяха да пробият.

Както с всяко нещо - и едното, и другото решение водят до своите позитиви и негативи. Особено при решението да се скочи в дълбокото - и да се зареже твърдият доход, е изключително важно да се направи правилна преценка на ситуацията - и най-вече човек да е финансово подготвен за това решение. Ще се опитам от моята гледна точка, да разделя положителните и отрицателните страни на избора. Естествено - за всеки друг нещата може да варират, както и нещо, което в една ситуация и за определен тип човек може да е позитив - за друг може да е тотален минус. Със сигурност едно от важните неща, което този, който се захваща с нещо подобно е - да е изключително активен като личност. Иновативен, различен, адаптивен и много, много търпелив..

Собствен бизнес (свободна професия):
1. Позитиви:

- Носиш ползите на успехите си, доволните клиенти - са твои клиенти. Спечелените награди - са твои награди. Похвалите - са твои похвали;
- Махаш тавана на приходите си - има шанс доходите ти значително да наскачат постоянните трудови възнаграждения (тук е особено важно да се погледнат и негативите).
- Взимаш решенията сам, носиш отговорността за резултата;
- Мотивацията е много по-силна;
- Ненормирано работно време, пряко свързано със собствените идеи и възможности;
- При достатъчно реалистичен поглед над възможностите си - има шанс да се поработи над силните страни и работата да се фокусира в тази посока.

2. Негативи:
- Носиш всички минуси на недоволните клиенти, изгубените ползи и пропуснатите похвали. В общи линии всеки позитив - според ситуацията много силно може да се превърне в негатив.
- Махаш дъното на приходите. Може би най-голямата спирачка на всеки новопрохождащ бизнес. При липсата на външно финансиране и справяне на "свои мускули" оборотът и доволните клиенти стават много важен ресурс. Фокусирането обаче върху всеки лев, който влиза в касата, може да изиграе много лоша шега и да доведе до негативни резултати като цяло. Липсата на средства - и особено поемането на отговорност и за други служители, е много стресов фактор за всеки човек. Затова при стартиране на собствен бизнес или свободна професия е много важно да се помисли за варианта от поне 1 година изключително плаващи доходи. Тъй като хората сме изключително емоционални същества - е много важно човек да не се осланя на временните приходи (и дъна), а да наблюдава тенденциите. Един бизнес се развива добре ако дългосрочната тенденция е на увеличаване на приходите. И се развива зле - ако дългосрочната тенденция е на намаляване на приходите. Един или два месеца спад в продажбите може да са индикатор за конкретен проблем - или просто нормална тенденция. Затова и е толкова важно да се следят цифрите за доста по-дълъг период от няколко месеца - и да има наличен буфер, който да запълва празнините. В крайна сметка дебелите книги казват, че на един нов бизнес му трябват поне 3 години, за да започне да генерира приходи. Ако оцелее до този момент. Тук има достатъчно изписана литература по въпроса, моят опит е само една страна на нещата - изцяло практичната на физическото лице.
- Взимаш решенията сам - носиш отговорността на резултата. Както казах - всяко нещо може да е и позитив, и негатив. Понякога има големи и стратегически решения, от които може доста да боли. Както с всяко решение - никой не е наясно какъв е резултата - преди да си извървял пътя до край. Най-много започва да боли, когато се струпат много проблеми за решаване - за кратък период от време. А това идва неизбежно с увеличаване на клиентската маса. 
- Мотивацията може да не е достатъчно силна. Неизбежно всеки човек минава през периоди, в които ангажимента му намалява. Може да е провокирано от много неща - лични проблеми, умора, дори изчерпване на силите за борба и оттегчение. Това е малко като да отнемеш от тягата на локомотива - целият вагон започва да се забавя.. Голям минус. Тук вече е важно да подбираш и правилните хора, когато нещата се разрастват. С много добра мотивация, които да помагат и съдействат за развитието.
- Ненормирано работно време. Тук вече темата е дълга. От 8/5 - работният ден може много лесно да стане 24/7. Изведнъж личното време много пряко се смесва със служебното. И отказът от действия - може да накърни и резултата..

И така описанието стана дълго ;-) Та в тази връзка ще допълня информацията във втори пост (когато ми дойде музата).

Коментари

Certified Loan каза…
Ако трябва да се свържете с някоя фирма с цел осигуряване на заем онлайн с нисък лихвен процент от 3% и по-добри планове за погасяване / график. Можете да се свържете с тях по имейл на {certifiedloanservice @ gmail. com} или whatsapp @ +15754148400

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...