Много се чудех как да започна този материал, тъй като ми се иска в него да събера неща, които обмислям от доста време. Обикновено се амбицирам да седна да пиша в блога, когато съм провокирана от нещо - и основната причина за провокацията този път е всеобщото мрънкане за ситуацията в страната ни. Този път няма да говоря за личния принос, личната мотивация, собствените действия и пр. Правила съм го преди - не мисля, че нещо се е променило оттогава. Този път ще говоря за статистики.
Винаги съм се чудела следното нещо: защо всички, когато сравняват стандарта си на живот в България - се сравняват само и единствено със Западна Европа, САЩ, Австралия, Япония или Канада? Или както икономистите още ги наричат - Великите империи. Защо никой никога не се замисля какво би било ако се беше родил в Катар (особено ако е от женски род)? Или Египет? Или Еквадор? Или ЮАР? Дори и в чисто процентно съотношение демократичните републики, които изброих като притегателни са доста по-малко от останалия свят. Но сякаш забравяме за него - или поне изборът да се емигрира в тази посока, е доста по-голямо изключение. Масово гледаме на Запад (или към Северна Америка). Масово сравняваме стандарта на живот само със Западна Европа - колко е цената на винетката тук, колко е цената на винетката в Швейцария, колко е заплатата тук, колко е заплатата в Англия. Разбира се, хубаво е да гоним по-доброто. Хубаво е да сравняваме с идеята да се търси по-добър живот. Нещото, което мен лично ме натоварва е, че това се прави само и единствено с логиката да се недоволства на общо основание. Да се обяснява колко са 'зле' българите. Колко сме неспособни, мързеливи, лениви и пр. И пр.
А знаете ли колко е средната заплата в Тайланд? Или Куба? Аржентина? Еквадор? Перу? ЮАР? Пазарното общество още изначално определя това неравностойно разпределение на блага - както има бедни хора в държавата - така има и богати. И съответно - както има бедни държави в света - така има и богати. Това в коя посока ще се развие твоето състояние зависи от много и различни фактори. За конкретната личност - има огромно значение колко 'продаваема' е тя - независимо в кой бранш се включва. Доколко си оценява собствените умения, доколко знае как да се възползва от заложбите си, доколко 'надува гайдата' (за това вече съм говорила), доколко е активна и търсеща. Дори приказката: "Музикант къща не храни" става изключително невярна - ако другите фактори са налице. Не за друго - имам примери на достатъчно успешни личности, които много добре се справят финансово с ежедневието си, именно благодарение на активността и продаваемостта си. Естествено има огромно значение и къде е изходната позиция - и за личността, и за държавата. Ето една интересна теория за причините за голямото разделение на бедни и богати в световен мащаб - линк.
Тук абсолютно изключвам всякакви далавери, търгове и наследени активи. Това със сигурност не се обуславя от заложбите на конкретния индивид, а е свързано по-скоро или с външни фактори, или с грешни цели - бързи пари примерно. Поне за мен това не е успешност, а изкривената страна на нашата цивилизация.
По примера на отделната личност - същото може да бъде наложено и на държавите като модел. Там също текат процеси, които са свързани с психологията на отделните народи, с мястото им, с наличните ресурси, възпитаните ценности, историята, активността и пр.
Тръгнах да пиша цялото това дълго словоизлияние с идеята хората да мислят - преди да сравняват. И да се информират също така. Когато пообиколиш останалата част на света, но не тази, която е най-примамлива за емиграция - а другата - и се сблъскаш с глада и мизерията - някак действа леко като студен душ. Тогава като се върнеш на родна земя и минеш границата, нещо ти олеква на душата. Тъй като обикновено хората реагират или пишат емоционално по този въпрос - реших поне малко да се подготвя и теоретично. И ще карам със сравнения :-)
Знаете ли, че през 70те години 1% от населението е държало 10% от световните блага?
Знаете ли, че 0,1% от населението сега държи 8% от световните блага?
Изключително важно е да сме реалисти. Да знаем какво трябва да се промени, да знаем какво имаме като негативи и над какво трябва да работим. Но също така да знаем, че имаме и умения. Че всъщност този стар народ се е съхранил през годините - независимо от многото рани, които стоят на повърхността като последица от всички исторически събития. И да - както Ивайло Петков беше казал в едно интервю: повечето хора се чувстват недоволни, защото няма кой да ги представлява политически. Но тихото недоволство в социалните мрежи и непрекъснатото мрънкане на маса - не променят ситуацията. Променя я активната гражданска позиция, активността по време на избори, внимателният подбор на фирми и съдружници, с които да работите - независимо дали става въпрос за нещо дребно от сорта на кварталния магазин, или за танци. Това е най-ясният и изразен начин, чрез който да се подобрява света, в който живеем. Защото ние също влияем на средата около нас. И всеобщото мрънкане не помага на никой - само трови и товари тези, които имат сили и желание да променят нещо. Не че това е нещо ново за нацията ни - още Марко Семов беше описал, че ние сме много големи на приказки на маса, а на следващият ден, когато трябва да се случат реалните събития - всички тези от масата предната вечер се покриват. Но все се надявам, че обществото ни се развива. И се учи - не само да седи и да говори. А да действа!
Чисто практично това показва нещо изключително важно: тенденцията е (и тя се запазва), че бедните стават все по-бедни, защото богатите разпределят това, което притежават сред все по-намаляващ процент наследници. И е практически много сложно да влезеш в голямата единица. Трябва да си или толкова гениален като Стив Джобс и Марк Цукерберг, или просто да си късметлия и да си се родил богат.
Коментари